Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Това е един от най-абсурдните разговори, които съм водил напоследък. Нека да си помисля. Как мога да се свържа с вас?

МИКАЕЛ ОСТАНА СЕДНАЛ, след като затвори телефона, и се загледа в купчината боклук на бюрото. Изобщо не можеше да проумее защо Хенрик Вангер ще иска да се среща с него. Микаел всъщност не изгаряше от желание да пътува до Хедестад, но адвокат Фроде успя да събуди любопитството му.

Той включи компютъра си, отвори страницата www.google.com и написа в полето за търсене „компания „Вангер“. Получи стотици резултати – „Вангер“ може и да не бе един от водещите концерни, но въпреки това името му се срещаше почти всеки ден в пресата. Микаел запази дузина статии, които анализираха компанията, след което вписа последователно в карето за търсене имената на Дирх Фроде, Хенрик Вангер и Мартин Вангер.

Мартин Вангер присъстваше в интернет пространството в ролята си на настоящ изпълнителен директор на компанията „Вангер“. Адвокат Дирх Фроде бягаше от популярността, бе член на ръководството на голфклуба на Хедестад. Името му се свързваше още с дейността на „Ротари“. Хенрик Вангер се споменаваше изключително в текстове, които описваха историята на компанията „Вангер“, с едно изключение. Местният вестник „Хедестадс курирен“ бе решил преди две години да уважи бившия индустриален магнат по случай рождения му ден и един от репортерите бе направил кратък портрет. Микаел принтира няколко от текстовете, които му се струваха по-важни, и накрая получи папка от петдесет страници. След това доразчисти бюрото си, прибра всичко в кашоните и тръгна към къщи. Не бе сигурен кога и дали някога щеше да се върне.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР прекара Бъдни вечер в санаториума „Епелвикен“ в Упландс-Висбю. Носеше със себе си тоалетна вода на Диор и английски кейк от „Аленс“[33] за подарък. Пиеше кафе и наблюдаваше четирийсет и шест годишната жена, която непохватно се опитваше да развърже панделката на коледния подарък. Саландер я гледаше нежно, но продължаваше да я изпълва недоумение, че непознатата жена пред нея бе майка ѝ. Колкото и да се опитваше, не можеше да открие дори най-малка прилика нито в характера ѝ, нито във външния ѝ вид.

Накрая майка ѝ се предаде и погледна безпомощно пакета. Бе имала и по-добри дни от днешния. Лисбет Саландер побутна към нея ножицата, която през цялото време бе лежала на видно място на масата, а жената изведнъж грейна, сякаш се бе събудила от сън.

– Сигурно мислиш, че съм глупава.

– Не, мамо. Не си глупава. Просто животът е несправедлив.

– Виждала ли си сестра си?

– Не, от доста време не съм.

– Тя никога не ме посещава.

– Знам, мамо. И при мен не идва.

– Работиш ли?

– Да. Справям се добре.

– Къде живееш? Не знам дори къде живееш.

– В стария ти апартамент на улица „Лундгатан“. Нанесох се там преди няколко години. Прехвърлиха го на мое име.

– Може би през лятото ще мога да ти дойда на гости.

– Да, през лятото.

Майка ѝ най-накрая успя да отвори коледния подарък и подуши щастливо парфюма.

– Благодаря, Камила – рече тя.

– Лисбет. Аз съм Лисбет. Камила е сестра ми.

Майка ѝ се притесни. Лисбет Саландер ѝ предложи да отидат до стаята с телевизора.

На Бъдни вечер МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ прекара часа на Доналд Дък по телевизията с дъщеря си Пернила в Сулентуна – в дома на бившата си съпруга Моника и новия ѝ мъж. Носеше коледен подарък на Пернила. С Моника обсъдиха въпроса и решиха да ѝ подарят „Айпод“, вид мп-3 – плейър, не по-голям от кибритена кутийка, който можеше да побере цялата колекция дискове на Пернила, която никак не беше малка. Беше доста скъп подарък.

Баща и дъщеря прекараха един час заедно в стаята ѝ на втория етаж. Микаел се бе развел с майката на Пернила, когато тя беше само на пет, а на седем години детето вече имаше доведен баща. Не че Микаел отбягваше да контактува с нея – Пернила му ходеше на гости един-два пъти месечно, а освен това оставаше за по една седмица в хижата в Сандхамн. Не че и Моника се опитваше да пречи на срещите им или пък Пернила се чувстваше зле в компанията на баща си – даже напротив, винаги се разбираха прекрасно, когато бяха заедно. Но Микаел бе оставил дъщеря си да прецени колко често иска да го вижда, особено след като Моника се омъжи повторно. Дори бяха прекъснали връзките за доста дълго, след като тя навърши тринайсет, а срещите им отново бяха зачестили през последните две години.

Дъщеря му бе следила процеса без грам съмнение в правотата на думите на Микаел – той бе невинен, но нямаше как да го докаже.