Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Микаел веднъж присъства на лекция на писателя Карл Алвар Нилсон в АБФ[31] по случай годишнина от убийството на министър-председателя Улоф Палме. Лекцията бе изключително сериозна, а сред присъстващите беше дори Ленарт Будстрьом, както и други стари приятели на Палме. Наред с тях имаше и куп любители на мистерии. Като например една жена на около четирийсет, която хвана микрофона по време на задължителната пауза за задаване на въпроси, след което сниши глас и зашепна едва чуто. Това само по себе си обещаваше интересна развръзка и никой не остана особено изненадан, като я чу да казва: „Аз знам кой уби Улоф Палме.“ От трибуната ѝ отвърнаха иронично, че ако действително притежава подобна сензационна информация, то би било в интерес на всички веднага да я сподели с разследващите случая органи. Жената веднага прошепна в отговор, че не би могла да го стори, защото било твърде рисковано.

Микаел се чудеше дали Дирх Фроде не бе поредният духовит радетел на истината, който възнамеряваше да му разкрие в коя тайна лудница Сепо[32] извършва експерименти върху начините за контрол на съзнанието.

– Аз не правя посещения по домовете – отвърна Микаел дръпнато.

– В такъв случай се надявам, че ще успея да ви убедя да направите изключение. Клиентът ми е над осемдесетгодишен и едно пътуване до Стокхолм би било твърде изморително за него. Ако продължите да настоявате, разбира се, ще измислим нещо, но, честно казано, би било по-добре, ако бъдете така добър и…

– Кой е клиентът ви?

– Предполагам, че сте чували името му във връзка с работата си. Хенрик Вангер.

Микаел потресен се облегна назад. Хенрик Вангер – естествено, че знаеше кой е. Индустриалец и бивш главен директор на концерна „Вангер“, чиято дейност в миналото обхващаше дъскорезници, гори, мини, стомана, металопреработвателна промишленост, текстилни изделия, производство и експорт. Хенрик Вангер бе едно от най-големите имена от сферата на индустрията на своето време, бе известен като честен старомоден патриарх, който не свежда глава пред трудностите. Той бе един от стожерите на шведската индустрия, могъщ представител на старата школа като Матс Карлгрен от „МоДо“ и Ханс Вертен от добрата стара „Електролукс“. Гръбнакът на индустрията на шведската социална държава и така нататък.

През последните двайсет години обаче концернът „Вангер“, чиято дейност все още бе семеен бизнес, стана жертва на структурна рационализация, борсови и банкови кризи, конкуренция от Азия, намален износ и други злощастни събития, които го върнаха много назад. Днес начело на компанията стоеше Мартин Вангер. Микаел асоциираше това име с един нисък закръглен мъж с буйна коса, когото бе зървал от време на време по телевизията, но не познаваше особено добре. Вече сигурно имаше двайсет години, откакто Хенрик Вангер се бе оттеглил, а Микаел дори не знаеше дали бе жив.

– Защо Хенрик Вангер иска да се срещне с мен? – попита съвсем естествено Микаел.

– Съжалявам. Аз съм адвокат на Хенрик Вангер от много години, но той сам трябва да ви обясни какво иска. Мога да ви кажа обаче, че той би желал да говори с вас за работа.

– Работа? Нямам ни най-малко желание да започна работа за компания „Вангер“. Да не би да имат нужда от пресаташе?

– Не става въпрос за такава работа. Не знам как точно да го кажа, но Хенрик Вангер изключително много държи да се срещне и консултира с вас по един личен въпрос.

– Думите ви са повече от двусмислени.

– Съжалявам. Има ли някакъв начин да ви убедя да посетите Хедестад? Ние, разбира се, ще покрием пътните ви разноски и ще ви заплатим приемлив хонорар.

– Обаждате се в малко неподходящ момент. Имам да свърша някои неща… А и предполагам, че сте прочели заглавията от последните дни.

– Аферата „Венерстрьом“? – изсмя се внезапно Дирх Фроде в другия край на линията. – Да, тя определено е забавна. Но ако трябва да бъдем честни, именно цялата олелия покрай процеса насочи Хенрик Вангер към вас.

– Така ли? И кога точно Хенрик Вангер би искал да го посетя? – поинтересува се Микаел.

– Колкото се може по-скоро. Утре е Бъдни вечер и предполагам, че няма да искате да работите. Какво ще кажете за 26 декември? Или в някой от дните между Коледа и Нова година?

– Значи работата не търпи отлагане. Съжалявам, но ако не ми дадете някакво приемливо обяснение за характера на това посещение…

– Моля ви, уверявам ви, че поканата е напълно сериозна. Хенрик Вангер иска да се консултира единствено с вас и с никого другиго. Би желал да ви възложи една задача срещу заплащане, ако проявите интерес. Аз съм само посредник. Той сам трябва да ви обясни за какво става въпрос.