Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

ТАЗИ ДОНЯКЪДЕ СТРАННА за света на икономическите журналисти позиция доста пъти бе предизвиквала бурни конфликти между него и колегите му и бе станала причина за непримиримата му вражда с Уилям Борг. Микаел бе надигнал глас и отправил критики към колегите си, че са изменили на призванието си и само гледат как да бъдат в угода на финансовите лъвове. Ролята на критикуващ обществения ред журналист определено бе донесла на Микаел престиж и го бе превърнала в устат гост в телевизионните предавания – именно него канеха за коментар, когато хванеха някой директор със златен парашут за милиарди крони. Освен това обаче му бе навлякла куп ожесточени врагове.

На Микаел не му бе трудно да си представи как в някои редакции тази вечер гърмяха шампанско.

Ерика гледаше по същия начин на ролята на журналиста и двамата с Микаел бяха мечтали за създаването на вестник с подобна насоченост още докато следваха във Факултета по журналистика.

Микаел не можеше да си представи по-добър началник от Ерика. Тя бе отличен организатор и се отнасяше към служителите си с топлота и доверие, като същевременно бе изключително твърда, когато се наложеше. Най-важното ѝ качество обаче бе безупречният ѝ инстинкт, с който определяше съдържанието на всеки брой. С Микаел доста често имаха разногласия и дори стигаха до препирня, но въпреки това си вярваха безрезервно и бяха непобедими като екип. Той бе работникът, който изнамираше историята, а тя я пакетираше и пускаше на пазара.

„Милениум“ беше тяхно съвместно творение, което обаче щеше да си остане само мечта, ако не бе умението ѝ да намира средства. Работарчето и момичето от висшата класа в страхотен екип. Ерика произхождаше от богато семейство. Тя бе осигурила финансовия гръбнак и бе убедила баща си и познатите си да вложат значителни суми в проекта.

Микаел често се чудеше защо Ерика бе взела присърце идеята за „Милениум“. Да, тя беше един от акционерите, дори мажоритарен собственик и редактор на вестник, което ѝ осигуряваше престиж и журналистическа свобода, каквито не би получила другаде. За разлика от Микаел, след дипломирането си тя се бе насочила към телевизията. Бе умна, умееше да се справя с конкуренцията, а и камерата я обичаше. Освен това имаше доста контакти сред чиновниците на различни нива. Ако беше продължила в тази сфера, безспорно щеше да се сдобие с високоплатено ръководно място в някой канал. Вместо това тя съзнателно бе избрала да напусне и да заложи на „Милениум“. Това бе един изключително рискован проект, който стартира в тясно и окаяно мазе в квартал „Мидсъмъркрансен“, но постепенно набра сила и през 1991 година позволи на основателите си да се преместят в далеч по-просторния и приятен офис на улица „Йотгатабакен“ в Сьодермалм.

Ерика убеди дори Кристер Малм да стане акционер във вестника; той бе известен гей ексхибиционист, който от време на време се появяваше с половинката си в рубриките „На гости на…“ и често присъстваше на развлекателните страници. Медийният интерес към него се зароди, след като заживя с Арнолд Магнусон, наричан още Арн – актьор, играл на сцената на „Драматен“[29], който обаче проби, след като се съгласи да участва в риалити шоу. След излъчването му Кристер и Арн неизменно присъстваха в медийното пространство като роман с продължение.

Вече трийсет и шест годишен, Кристер Малм бе уважаван професионален фотограф и дизайнер, благодарение на когото „Милениум“ се сдоби с модерно и атрактивно графично оформление. Той имаше собствена фирма, чийто офис се помещаваше на един етаж с редакцията на вестника, и работеше по него една седмица в месеца.

Екипът на „Милениум“ се състоеше от още двама служители на пълен щат, трима на непълен работен ден и един постоянен практикант. Това бе един от вестниците, които никога не излизаха на печалба, но за сметка на това притежаваха престиж и усърдни служители.

„Милениум“ не бе печелившо начинание, но винаги успяваше да покрие разходите си, а тиражът и приходите от реклама непрекъснато се покачваха. До този момент вестникът бе имал реноме на дързък и благонадежден радетел на истината.

Сега обаче ситуацията вероятно щеше да се промени. Микаел прочете краткото комюнике, което с Ерика бяха съставили по-рано вечерта и което бързо бе влязло в бюлетина на ТТ и дори бе публикувано на интернет страницата на вестник „Афтонбладет“.

ОСЪДЕН РЕПОРТЕР НАПУСКА „МИЛЕНИУМ“

Стокхолм (ТТ). Ерика Бергер, главен редактор и мажоритарен собственик на периодичното издание „Милениум“, съобщи, че журналистът Микаел Блумквист напуска поста си като отговорен редактор.