Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Армански я приемаше такава, каквато е, но не ѝ позволяваше да се среща с клиентите. Изключенията от това правило бяха рядкост, но днешният случай бе именно такъв.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР си бе облякла черна тениска с щампирано изображение на някакво извънземно с кучешки зъби и надпис I am also an alien[23]. Носеше още черна пола с разпран шев, захабено черно кожено яке до кръста, обкован с нитове колан, груби ботуши „Доктор Мартен“ и три четвърти чорапи на зелени и червени райета. Бе се гримирала в такава цветова гама, че човек можеше да реши, че е далтонистка. С други думи, бе необичайно спретната.

Армански въздъхна и погледна третия човек в стаята – консервативно облечения клиент с очила с дебели стъкла. Адвокат Дирх Фроде бе шейсет и осем годишен и бе настоял лично да се срещне със служителя, който бе направил проучването, и да му зададе някои въпроси. Армански се бе опитал да предотврати срещата с уклончиви извинения от рода на това, че Саландер е настинала, заминала в командировка или затрупана с работа. Фроде тутакси бе отговорил, че това няма значение – работата не била спешна и той спокойно можел да изчака няколко дни. Армански бе изпсувал наум, но накрая не му бе останал друг избор освен да ги срещне. В настоящия момент адвокат Фроде седеше в кабинета му и оглеждаше Лисбет Саландер с нескрита възхита. Тя отвърна на погледа му без особена емоция.

Армански въздъхна още веднъж и погледна папката, която Саландер бе оставила на бюрото му. На нея бе написано КАРЛ МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ. Следваше красиво изписан единен граждански номер. Той произнесе името на глас. Адвокат Фроде излезе от опиянението си и обърна поглед към Армански.

– И така, какво можете да ми кажете за Микаел Блумквист? – попита той.

– Това е госпожица Саландер, автор на доклада – Армански се поколеба за миг, след това продължи с усмивка, която трябваше да е непринудена, но вместо това се получи ужасно извинителна. – Не се подвеждайте от възрастта ѝ. Тя може да е млада, но също така е и най-добрият ни агент.

– Не се и съмнявам – отвърна Фроде сухо, а интонацията му говореше за обратното. – Разкажете ми какво е открила.

Очевидно бе, че адвокат Фроде няма ни най-малка идея как да се държи с Лисбет Саландер и се опитва да навлезе в по-позната територия, като задава въпроса на Армански, сякаш нея изобщо я няма в стаята. Тя се възползва от момента и направи голям балон с дъвката си. Преди Армански да успее да отговори, Лисбет се обърна към началника си, сякаш Фроде не съществуваше.

– Би ли могъл да попиташ клиента коя версия предпочита да чуе – кратката или дългата?

Адвокат Фроде веднага осъзна, че бе оплел конците. Настъпи кратка мъчителна тишина, след което той се обърна към Лисбет Саландер и се опита да замаже положението, като премине към един по-приятелски покровителствен тон.

– Ще бъда много благодарен, ако госпожицата ми разкаже накратко какво е открила.

Саландер приличаше на зъл нубийски звяр, който възнамерява да схруска Дирх Фроде за обяд. Погледът ѝ внезапно се бе изпълнил с толкова омраза, че по гърба на Фроде изби студена пот. След това обаче лицето ѝ омекна. Фроде започна да се чуди дали не му се бе привидяло първия път. Тя заговори като чиновник.

– Като за начало бих искала да кажа, че тази задача не се оказа особено сложна, макар че първоначалните напътствия на клиента бяха доста неясни. Вие искахте да знаете за него „всичко, което би могло да се изрови“, без обаче да уточните какво конкретно ви интересува. Поради тази причина докладът покрива целия му живот. Той се състои от сто деветдесет и три страници, като сто и двайсет от тях всъщност са копия на негови статии или изрезки от вестници с новини за самия него. Блумквист е обществена личност с много малко тайни, почти няма какво да крие.

– Но значи все пак има тайни? – попита Фроде.

– Няма човек без тайни – отвърна му тя с неутрален тон. – Само трябва да ги откриеш.

– Нека да чуем.

– Микаел Блумквист е роден на 18 януари 1960 година и следователно в момента е на четирийсет и три години. Роден е в Бурленге, но не е живял там и ден. Родителите му, Кърт и Анита Блумквист, са по на трийсет и пет при раждането му. Днес и двамата вече са покойници. Баща му е машинен инженер, поради което семейството често се мести. Доколкото успях да разбера, майка му цял живот е била домакиня. Семейството заживява в Стокхолм, когато Микаел започва училище. Той има с три години по-млада сестра, която се казва Аника и е адвокат. Има и няколко вуйчовци и първи братовчеди. Смяташ ли да предложиш кафе?