КОГАТО САЛАНДЕР ПОНЕЧИ да продължи с доклада си, Дирх Фроде я спря с ръка. Той остана мълчалив известно време, като барабанеше с пръсти по страничната облегалка на креслото, след което отново я заговори колебливо.
– Ако ви наемем да изровите истината за аферата „Венерстрьом“… Колко голям е шансът да откриете нещо?
– Не мога да отговоря на този въпрос. Може пък да няма нищо за намиране.
– Но бихте ли искали да опитате?
Тя вдигна рамене.
– Не зависи от мен. Аз работя за Драган Армански и той преценява кои задачи да ми възложи. Освен това е от значение и каква информация искате да получите.
– Нека да се изразя така… Предполагам, че този разговор е конфиденциален?
Армански кимна.
– Аз не съм запознат с конкретния случай, но знам за други, при които Венерстрьом е играл нечестно. Животът на Микаел Блумквист бе повлиян изключително много от аферата „Венерстрьом“ и аз искам да зная дали предположенията ви са основателни.
Разговорът бе тръгнал в неочаквана посока и Армански веднага застана нащрек. Дирх Фроде искаше от „Милтън Секюрити“ да разрови едно приключено съдебно дело, по време на което към Микаел Блумквист вероятно са били отправяни заплахи, като така рискува да влезе в сблъсък с империята от адвокати на Венерстрьом. Освен това самата мисъл да пусне Лисбет Саландер като неконтролируема ракета в един такъв случай изобщо не допадаше на Армански.
Не само защото мислеше за компанията. Саландер ясно бе подчертала, че не иска Армански да се държи с нея като загрижен доведен баща, и той бе внимавал да не изглежда като такъв, след като веднъж се договориха, но вътре в себе си никога нямаше да спре да се притеснява за нея. Понякога се хващаше да сравнява Саландер със собствените си дъщери. Смяташе, че бе добър баща, и не се бъркаше без нужда в личния им живот, но същевременно осъзнаваше, че никога няма да се примири, ако те се държаха или заживееха като Лисбет Саландер.
Дълбоко в хърватското си или може би босненско, или арменско сърце той бе напълно убеден, че животът на Саландер заплашва да се превърне в пълна катастрофа. В неговите очи тя бе идеалната жертва за всекиго, който иска да ѝ навреди, и той се страхуваше, че една сутрин щяха да го събудят с новината, че е пострадала.
– Подобно проучване може да излезе доста скъпо – предупреди Армански внимателно, най-вече за да провери колко сериозен бе Фроде.
– Тогава ще е най-добре да определим таван – отвърна му Фроде спокойно. – Не очаквам невъзможното, но е очевидно, че служителката ти, както ти самият ме увери, е доста компетентна.
– Какво ще кажеш, Саландер? – попита Армански и повдигна вежда.
– В момента нямам друга работа.
– Окей. Само че бих искал да уточним естеството на тази поръчка. Нека да чуем и останалата част от доклада ти.
– Няма кой знае още колко детайли от личния му живот. През 1986 година сключва брак с жена на име Моника Абрахамсон. Същата година им се ражда дъщеря – Пернила. Днес тя е на шестнайсет. Бракът не продължава дълго. Развеждат се през 1991 година. Абрахамсон се жени повторно, но явно все още са приятели. Дъщерята живее с майка си и не вижда често Блумквист.
ФРОДЕ ПОМОЛИ за още кафе и отново се обърна към Саландер.
– В началото на разговора загатнахте, че всички хора имат тайни. Успяхте ли да откриете такива?
– Исках да кажа, че в живота на всички хора има неща, които те смятат за лични и които не искат да разтръбяват. Блумквист очевидно е харесван от жените. Той има няколко дълги връзки и множество краткотрайни увлечения. С една дума – може да се похвали с наситен сексуален живот. Има обаче една персона, която присъства в живота му от дълги години и отношенията им са доста странни.
– По-точно?
– Има любовна връзка с Ерика Бергер, главен редактор в „Милениум“, жена от висшата класа. Майка ѝ е шведка, баща ѝ – белгиец, който живее в Швеция. С Блумквист се познават от студентските години в Журналистическия факултет и оттогава са заедно през определени периоди.
– Това не звучи кой знае колко странно – констатира Фроде.
– По принцип не. Но Ерика Бергер всъщност е омъжена за художника Грегер Бекман – малко известен творец, който много пъти се е излагал на обществени места.
– С други думи, тя му изневерява.
– Не. Бекман знае за връзката им. Това е любовен триъгълник, който всички засегнати страни приемат. Тя понякога остава да нощува при Блумквист, друг път – при съпруга си. Не съм сигурна как точно стоят нещата, но това вероятно е допринесло за развода на Блумквист и Абрахамсон.
Читать дальше