Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Лисбет Саландер се обърна в същия миг, в който Мартин Вангер изчезна през вратата. Тя бързо се изправи и взе пистолета – провери пълнителя и свали предпазителя. На Микаел му направи впечатление, че не за първи път боравеше с оръжие. Тя се огледа наоколо. Погледът ѝ се спря на ключа за белезниците, който лежеше на масата.

– Аз ще се погрижа за него – рече тя и се втурна към вратата. Пътьом сграбчи ключа и го метна с бекхенд на пода до Микаел.

Микаел се опита да ѝ извика да почака, но успя да произнесе единствено някакъв дрезгав звук, а и тя вече бе изчезнала през вратата.

ЛИСБЕТ НЕ БЕ ЗАБРАВИЛА, че Мартин Вангер държеше някъде пушка, и когато стигна до коридора между гаража и кухнята, вдигна пистолета и го насочи пред себе си, готова да стреля във всеки един момент. Ослушваше се, но не долавяше нито звук, който да ѝ разкрие местоположението на плячката ѝ. Тя инстинктивно се насочи към кухнята и почти бе стигнала, когато чу мотора на колата в двора.

Втурна се назад и излезе през малката врата в главната порта. Видя как чифт фарове преминаха покрай дома на Хенрик Вангер и завиха към моста. Тя се затича след тях колкото сила имаше. Пъхна пистолета в джоба на якето си и яхна мотора, без дори да си сложи каската. След няколко секунди вече бе на моста.

Мартин Вангер имаше не повече от деветдесет секунди преднина, когато тя стигна до колелото край отбивката за път Е 4. Никъде не го виждаше. Тя спря, изгаси двигателя и се ослуша.

Небето бе покрито с облаци. Хоризонтът бе започнал да почервенява, готов за изгрева. След малко чу ръмжене на двигател и съзря за миг колата на Мартин Вангер, която се носеше по Е 4 в посока юг. Лисбет запали мотора си, смени скоростта и премина под виадукта. Караше с осемдесет километра в час, когато излезе от завоя на отбивката за магистралата. Пред нея се откри права отсечка. Нямаше други коли, тя даде газ до дупка и полетя напред. Когато пътят се заизвива по един дълъг наклон, вече караше със сто и седемдесет километра в час. Това общо взето бе и максималната скорост, която нейният собственоръчно сглобен мотор можеше да достигне по нанадолнище. След две минути видя колата на Мартин Вангер на около четиристотин метра пред себе си.

Анализ на последствията. Как да постъпя сега?

Тя намали до приличните сто и двайсет километра, като поддържаше неговото темпо. Загуби го от поглед за секунда или две, когато преминаха през няколко остри завоя. След това излязоха на една дълга, права отсечка. Тя натискаше газта до дупка, но изоставаше на завоите.

Видя камиона отдалеч. Точно както и Мартин Вангер. Той изведнъж ускори още повече и премина в насрещното платно, когато му оставаха около сто и петдесет метра до сблъсъка. Лисбет видя как камионът наби спирачки и трескаво замига със светлините, но колата на Вангер глътна дистанцията за няколко секунди. Сблъсъкът бе неизбежен. Мартин Вангер се заби в предницата на камиона със страшен трясък.

Лисбет Саландер натисна инстинктивно спирачки. След това видя как ремаркето започна да се плъзга напречно в нейното платно. Със скоростта, с която караше, щеше да ѝ отнеме само две секунди да стигне до мястото на катастрофата. Тя ускори, сви към канавката и избегна задницата на камиона само на около метър. С ъгълчето на очите си видя, че изпод предницата на камиона лумнаха пламъци.

Продължи още около сто и петдесет метра, преди да спре. После се обърна. Видя как шофьорът на камиона изскочи от кабината от другата странична седалка. След това отново натисна газта. Край Окербю, два километра по-надолу в южна посока, сви наляво и продължи на север по стария път, който бе успореден с Е 4. Изкачи се по едно възвишение, откъдето се виждаше мястото на инцидента, и видя, че два други автомобила бяха спрели, за да помогнат. Катастрофиралата кола бе обвита от силни пламъци. Тя бе напълно смачкана и заклещена под камиона. Някакъв мъж се опитваше да загаси огъня с малък пожарогасител.

Тя отново натисна газта, набързо се върна в Хедебю и мина бавно по моста. Спря пред къщата за гости и отиде пеша до дома на Мартин Вангер.

МИКАЕЛ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА СЕ БОРИ с белезниците. Ръцете му бяха толкова изтръпнали, че не можеше да хване ключа. Лисбет отключи белезниците и не го пусна, докато кръвта не започна да циркулира отново в ръцете му.

– Мартин? – попита Микаел с дрезгав глас.

– Мъртъв е. Блъсна се челно в един камион със сто и петдесет километра в час на няколко километра пò на юг по Е 4.