Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

– Какво?…

– Блъсна се. Много лошо.

– Знаеш ли какво се е случило?

– Блъсна колата в предницата на един камион. Самоуби се. Не можа да издържи на натиска, стреса и нестабилното състояние на финансовата империя. Подозирам, че пресата ще публикува подобни заглавия.

Дирх Фроде изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да получи инсулт. Бързо се изправи, отиде до спалнята и отвори вратата.

– Остави го да спи – рече Лисбет остро.

Фроде погледна спящата фигура. Видя синините по лицето на Микаел и кръвонасяданията по гърдите му. След това забеляза яркочервената следа от примката около врата му. Лисбет докосна ръката му и затвори вратата. Фроде запристъпя назад и се строполи на кухненската пейка.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР му представи накратко събитията от изминалата нощ. Описа му в детайли как изглеждаше стаята на ужасите на Мартин Вангер и как бе открила Микаел увиснал на колан от тавана, докато изпълнителният директор на концерна „Вангер“ бе стоял пред него. Разказа му и какво беше намерила в архива на концерна през вчерашния ден и как бе успяла да свърже бащата на Мартин с поне седем убийства на жени.

Дирх Фроде не я прекъсна нито веднъж. Когато тя приключи, той помълча още няколко минути, след това тежко въздъхна и бавно поклати глава.

– Какво ще правим?

– Това не е мой проблем – отвърна Лисбет с безизразен глас.

– Но…

– Що се отнася до мен, аз никога не съм стъпвала в Хедестад.

– Не разбирам.

– Не искам името ми при никакви обстоятелства да бъде включвано в полицейско разследване. Все едно нямам никакво отношение по този въпрос. Ако името ми бъде споменато във връзка с тази история, ще отрека, че съм била тук, и няма да отговоря на нито един въпрос.

Дирх Фроде я огледа изпитателно.

– Не разбирам.

– Не е нужно да разбираш.

– Какво да правя тогава?

– Това сам ще решиш, стига да не забъркаш мен и Микаел.

Дирх Фроде бе смъртноблед.

– Погледни го от този ъгъл. Единственото, което знаеш, е, че Мартин Вангер е станал жертва на пътен инцидент. Нямаш никаква представа, че освен това е сериен убиец, и никога не си чувал за стаята в мазето му.

Тя постави ключа на масата между тях.

– Разполагаш с малко време, преди да започнат да разчистват мазето на Мартин Вангер и да открият стаята.

– Трябва да съобщим в полицията.

– Не и ние. Ти можеш да отидеш в полицията, ако искаш. Сам решаваш.

– Не можем да го потулим.

– Аз не искам да потулваме историята, а просто да не забъркваш мен и Микаел. Когато огледаш стаята, сам ще си направиш някои заключения и ще прецениш на кого искаш да разкажеш.

– Ако казваш истината, това означава, че Мартин е отвличал и убивал жени… Семействата им сигурно са съсипани от отчаяние, че не знаят къде се намират децата им. Не можем просто така…

– Вярно е. Но има един проблем. Телата ги няма. Може би ще успееш да откриеш паспорт или лична карта в някое чекмедже. Вероятно част от жертвите ще могат да бъдат идентифицирани с помощта на видеофилмите. Но не е нужно да решиш днес. Премисли нещата.

Дирх Фроде изглеждаше паникьосан.

– О, Боже. Това ще съсипе окончателно концерна. Колко семейства само ще останат без работа, ако се разчуе, че Мартин…

Фроде се люшкаше напред-назад, поставен пред разрешаването на тази морална дилема.

– Това е една от страните на проблема. Предполагам, че Изабела Вангер ще наследи имуществото на сина си. Не мисля, че е уместно тя първа да разбере за хобито на Мартин.

– Трябва да отида и да видя…

– Според мен трябва да стоиш настрана от тази стая днес – рече Лисбет остро. – Имаш куп друг задачи. Трябва да съобщиш на Хенрик, да свикаш Управителния съвет на извънредно заседание и да направиш всичко, което се изисква, в случай че директорът загине при съвсем обичайни обстоятелства.

Дирх Фроде обмисли думите ѝ. Сърцето му туптеше силно. Той бе старият адвокат, който се занимаваше с разрешаването на всички проблеми и от когото се очакваше да има готов план при всяко възникнало препятствие. Сега обаче нямаше никаква идея как да постъпи. Изведнъж осъзна, че седеше и приемаше нареждания от едно младо момиче. Лисбет Саландер по някакъв начин бе поела контрол над ситуацията и бе определила насоките на действие, които той самият не можеше да формулира.

– Ами Хариет?…

– С Микаел не сме приключили още. Но можеш да предадеш на Хенрик Вангер, че смятам, че ще разрешим случая.

ВНЕЗАПНАТА КОНЧИНА на Мартин Вангер бе новина номер едно в емисията на радиото в девет часа, когато Микаел се събуди. Единственото, което съобщиха от събитията през нощта, бе, че индустриалецът по необясними причини е навлязъл с висока скорост в насрещното платно.