Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Той не бе водил дневник. За сметка на това обаче тя бе намерила две папки във формат А 4 с паспортните снимки на жените и написани на ръка бележки за тях. Бе ги взела със себе си в найлонова торбичка заедно с преносимия компютър на Мартин Вангер марка „Dell“. Когато Микаел отново заспа, тя продължи да разглежда съдържанието на компютъра и папките на Мартин Вангер. Часовникът показваше малко след шест сутринта, когато тя загаси лаптопа. Запали цигара и прехапа замислено устни.

С Микаел Блумквист бяха смятали, че се отправят на лов за сериен убиец от миналото. Вместо това бяха открили нещо съвсем друго. Тя не можеше да си представи какви ужасни сцени се бяха разигравали в мазето на Мартин Вангер насред подредената идилия.

Опита се да проумее.

Мартин Вангер бе убивал жени от шейсетте години насам; през последните петнайсет години бе имал средно по една-две жертви годишно. Престъпленията му бяха толкова добре организирани и дискретни, че никой не бе заподозрял съществуването на действащ сериен убиец. Как беше възможно?

Съдържанието на папките даваше частичен отговор на този въпрос.

Жертвите му бяха анонимни жени, често наскоро заселили се в страната имигрантки, които нямаха социални контакти и приятели в Швеция. Сред тях имаше също така и проститутки, и социално слаби жени, страдащи от различни видове наркомания или с други проблеми.

Благодарение на проучването, което бе направила, за да се запознае с психиката на сексуалните садисти, Лисбет Саландер бе научила, че този тип убийци обичат да пазят сувенири от жертвите си. Те бяха като спомени, с помощта на които престъпникът успяваше да пресъздаде частично преживяното удоволствие. Тази особеност се бе проявила у Мартин Вангер във воденето на книга за мъртвите. Той старателно беше категоризирал и оценил всичките си жертви. Бе описал и коментирал мъките им. Бе документирал деянията си на видеокасети и снимки.

Целта на действията му беше упражняването на насилие и актът на убийството, но Лисбет заключи, че основната страст на Мартин Вангер бе самият лов. В лаптопа си бе създал база данни, която съдържаше регистър на стотици жени. Служителки на концерна „Вангер“ и националната осигурителна каса, сервитьорки в ресторантите, които обикновено посещаваше, рецепционистки в хотели, секретарки на познати бизнесмени и маса други жени. Изглежда, Мартин Вангер регистрираше и описваше всяка жена, която срещаше.

Той бе убил само малка част от тях, но всички жени в обкръжението му представляваха потенциални жертви, които вписваше в лаптопа си и наблюдаваше. Процесът на проучване напомняше на страстно хоби, на което очевидно бе посветил безброй часове.

„Женена ли е, или сама? Има ли семейство и деца? Къде работи? Къде живее? Каква кола кара? Какво образование има? Цвят на косата? Цвят на кожата? Форма на тялото?“

Лисбет Саландер стигна до заключението, че събирането на лична информация за потенциалните жертви явно бе важна част от сексуалните фантазии на Мартин Вангер. Той бе на първо място ловец и на второ – убиец.

Когато Лисбет приключи с четенето, откри малък плик в една от папките. Тя извади две избелели моментални снимки, покрити със следи от пръсти. На първата имаше седнало до маса тъмнокосо момиче. То носеше тъмен панталон, беше голо от кръста нагоре и имаше щръкнали гърди. Бе извърнало лице от фотоапарата и бе понечило да вдигне ръка, за да се прикрие, сякаш фотографът го беше изненадал. На следващата снимка бе чисто голо. Лежеше по корем на легло със синя кувертюра. Лицето му отново бе извърнато.

Лисбет пъхна плика със снимките в джоба на якето си. След това занесе папките до чугунената печка и запали клечка кибрит. Изгори всичко и разбърка пепелта. Продължаваше да вали като из ведро, когато Лисбет излезе на кратка разходка и внимателно пусна лаптопа на Мартин Вангер във водата под моста.

КОГАТО ДИРХ ФРОДЕ нахлу в къщата за гости в седем и половина сутринта, Лисбет седеше край кухненската маса, пушеше цигара и пиеше кафе. Лицето на Фроде имаше пепеляв цвят, а той самият изглеждаше така, сякаш някой го бе изтръгнал брутално от съня му.

– Къде е Микаел? – попита адвокатът.

– Все още спи.

Дирх Фроде седна на един стол. Лисбет наля кафе в една чаша и я побутна към него.

– Мартин… Току-що научих, че Мартин е загинал при катастрофа нощес.

– Жалко – рече Лисбет Саландер и отпи глътка кафе.

Дирх Фроде вдигна поглед. В началото я погледна неразбиращо. После отвори широко очи.