През март 1989 г. един чичо на Идрис Гиди заплатил сума, съответстваща на 50 000 шведски крони, на местния водач на партия БААС, която била сметната за достатъчна компенсация за щетите, предизвикани от Идрис Гиди и понесени от иракската държава. Два дни по-късно той бил освободен и предаден на грижите на чичото. При освобождаването тежал трийсет и девет килограма и не можел да ходи. Преди освобождаването десният му хълбок бил премазан с чук, та да не може вече да тича наоколо и да безчинства.
Идрис Гиди няколко седмици бил между живота и смъртта. Когато бавно се съвзел, чичо му го преместил в стопанство на село, отстоящо на шейсет километра от Мосул. През лятото се пооправил и станал достатъчно силен, за да тръгне с патерици. Бил напълно наясно, че никога няма да се възстанови напълно. Въпросът бил само какво да прави в бъдеще. През август внезапно получил съобщение, че двамата му братя са заловени от иракската тайна полиция. Никога повече не ги видял. Предположил, че са погребани под някоя дюна извън Мосул. През септември чичо му научил, че Идрис Гиди отново е търсен от полицията на Садам Хюсеин. Тогава взел решение да се обърне към анонимен каналджия, който срещу възнаграждение, отговарящо на 30 000 шведски крони, щял да преведе Идрис Гиди през границата с Турция и с помощта на фалшив паспорт да го прехвърли в Европа.
Идрис Гиди кацнал на летище Арланда в Швеция на 19 октомври 1989 г. Не знаел и дума шведски, но имал инструкции да се обърне към паспортната полиция и веднага да поиска политическо убежище, което направил на оскъден английски. Транспортирали го в бежански лагер в Упландс-Везби, където прекарал следващите близо две години, докато имиграционната служба не решила, че му липсват достатъчно сериозни основания да получи разрешение за пребиваване в Швеция.
Идрис Гиди научил шведски и получил лекарска помощ за смазания си крак. Оперирали го два пъти и можел да се движи без патерици. Междувременно в Швеция се провело допитването в Шьобу[19], в бежански лагери били извършени атентати и Берт Карлсон основал партията Нова демокрация.
Причината за фигурирането на Идрис Гиди в медийния архив била, че той в последния момент успял да се сдобие с нов адвокат, който се обърнал към медиите и описал ситуацията му. Други кюрди в Швеция също се ангажирали със случая „Идрис Гиди“, между които членове на войнстващата фамилия Бакси. Били проведени протестни събрания и изпратени петиции до министъра по имиграционните въпроси Биргит Фригебу. Всичко това получило такъв отзвук в медиите, че имиграционната служба накрая променила решението си и Гиди получил право на пребиваване и работа в Кралство Швеция. През януари 1992-ра напуснал бежанския лагер в Упландс-Везби като свободен човек.
След освобождаването от бежанския лагер за Идрис Гиди започнали нови проблеми. Трябвало да си намери работа, а все още ходел на терапия за смазания си хълбок. Скоро забелязал, че фактът, че е добре образован строителен инженер, с няколкогодишен стаж и добри академични оценки, не означавал нищо. През последвалите години работил като разносвач на вестници, мияч на чинии, чистач и шофьор на такси. Принудил се да напусне работа като разносвач на вестници. Чисто и просто не можел да изкачва стълби с нужното темпо. Харесвал работата като шофьор на такси, само че абсолютно не познавал пътната мрежа на Стокхолмска област и не можел да седи повече от час неподвижно, без болката в хълбока му да стане непоносима.
През май 1998 г. Идрис Гиди се преместил в Гьотеборг. Причината била, че далечен роднина се смилил над него и му предложил постоянна работа във фирма за чистене. Идрис Гиди бил неспособен да работи целодневно и получил назначение на половин работен ден като шеф на отряд чистачи в Салгренската болница, с която фирмата имала договор. Вече имал опит и лека работа, която се състояла в това шест дни в седмицата да мие пода в коридорите, между които и коридор 11 С.
Микаел Блумквист прочете експозето на Даниел Улуфсон и разгледа портрета на Идрис Гиди от паспортния регистър. После влезе в медийния архив и измъкна няколко от статиите, послужили за основа на доклада на Улуфсон. Внимателно ги прочете и после дълго размишлява. Запали цигара. Забраната за пушене в редакцията бързо се вдигна, щом Ерика Бергер се изнесе. Хенри Кортез дори демонстративно постави пепелник на бюрото си.
Накрая Микаел извади сведенията, които Даниел Улуфсон бе събрал за доктор Андеш Юнасон. Прочете текста със свъсено чело.
Читать дальше