Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Преследването?

– Наблюдаваме влак, който се движи в посока към Стокхолм и Малмьо. Обявихме национално издирване и информирахме полицията в Норвегия и Дания. В момента имаме около трийсет полицаи, които работят пряко в разследването и, разбира се, целият полицейски корпус е в бойна готовност.

– Някакви следи?

– Не. Все още не. Но човек с такъв забележителен вид би било невъзможно да не бъде хванат.

– Знае ли някой как е Фредрик Торщенсон? – попита един от криминалните инспектори от отдел „Убийства“.

– В Салгренската болница е. Тежко ранен е, горе-долу като след автомобилна катастрофа. Трудно е да се повярва, че човек може да причини такива наранявания с голи ръце. Освен счупени крака и смазани ребра, Торщенсон е с рана във врата и има опасност да остане частично парализиран.

Обсъдиха набързо положението на колегата, преди Спонгберг отново да вземе думата и да се обърне към Ерландер.

– Какво всъщност се случи в Госеберя?

– Тумас Паулсон се случи в Госеберя.

Разнесе се всеобщ стон.

– Не може ли някой да го пенсионира? Той е направо крачеща катастрофа.

– Много добре познавам Паулсон – остро каза Моника Спонгберг. – Но не съм чувала оплаквания от него през последните… ами две години.

– Полицейският началник там е много добър познат на Паулсон и наистина се опитва да помогне, като го защищава. В най-добрия смисъл и това не е критика към него. Но нощес Паулсон се е държал толкова странно, че доста колеги докладваха за случая.

– Как?

Маркус Ерландер погледна към Соня Мудиг и Йеркер Холмберг. Беше явно смутен от това, че трябва да посочва недостатъците на местен колега пред полицаите от Стокхолм.

– Най-странното е, че е наредил на един колега от техническата да направи инвентаризация на онова, което се намира в плевнята, където открихме онзи Залаченко.

– Инвентаризация на плевнята? – зачуди се Спонгберг.

– Да… значи… искаше точно да знае колко дърва за огрев има там. И да бъдел докладът прецизен.

Напрегната тишина настана около заседателната маса, преди Ерландер да побърза да продължи.

– Тази сутрин се оказа, че Паулсон взема поне два вида антидепресанти – ксанор и ефексор. Всъщност би трябвало да излезе в болнични, но е прикрил състоянието си пред колегите.

– Какво състояние? – рязко запита Спонгберг.

– Точно от какво страда, естествено, не знам – лекарят спазва лекарската тайна, но лекарствата, които взема, са отчасти антидепресанти и отчасти силно ободряващи. Чисто и просто е бил дрогиран нощес.

– Боже Господи! – каза Спонгберг и потръпна.

Видът ѝ бе като на гръмотевичната буря, връхлетяла Гьотеборг в ранните утринни часове.

– Искам Паулсон тук за разговор. Веднага!

– Малко ще е трудно. Припаднал е сутринта от пренапрежение и е вкаран в болница. Просто ни изневери късметът – точно той да се случи на смяна.

– Може ли да попитам нещо? – каза началникът на отдел „Убийства“. – Значи Паулсон е арестувал Блумквист тази нощ?

– Оставил е доклад и го е обвинил в обида, оказване на яростна съпротива на служебни лица и незаконно притежание на оръжие.

– Блумквист какво казва?

– Признава за обидата, но твърди, че е било самозащита. Оказването на съпротива се състояло в остър словесен опит да възпре Торщенсон и Андешон да отидат и заловят Ниедерман сами и без подкрепление.

– Свидетели?

– Полицаите Торщенсон и Андешон. Нека кажа, че не вярвам нито дума на заявлението на Паулсон за оказване на яростна съпротива. Това е типичен ход за предотвратяване на бъдещи оплаквания от страна на Блумквист.

– Но как Блумквист е успял да надвие Ниедерман? – попита прокурор Агнета Йервас.

– Чрез заплаха с оръжие.

– Значи Блумквист е имал оръжие. Тогава арестуването му има известен смисъл. Откъде е взел оръжието?

– За това не иска да говори, преди да се е видял с адвоката си. Но всъщност Паулсон е арестувал Блумквист, когато журналистът се е опитал да предаде оръжието на полицията.

– Може ли да предложа нещо неофициално? – внимателно каза Соня Мудиг.

Всички я погледнаха.

– Срещала съм Блумквист по няколко повода по време на разследването и моята преценка е, че той е със здрав разсъдък, въпреки че е журналист. Предполагам, че ти вземаш решенията за повдигане на обвинение… – Тя погледна Агнета Йервас, която кимна. – В такъв случай това с обидата и съпротивата са просто глупости и предполагам, че автоматично ще ги зачеркнеш.