Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Нещо не бе наред.

Звънецът на вратата прекъсна размишленията му. Отиде да отвори и видя Аника Джанини. Хенри Кортез бе срещал сестрата на Микаел Блумквист няколко пъти преди, но не я познаваше отблизо.

– Здравей, Аника – каза той. – Микаел го няма днес.

– Знам. Искам да се видя с Ерика.

Хенри пусна вътре Аника и Ерика Бергер вдигна поглед от своя стол до прозореца.

– Здравей – каза тя. – Микаел го няма днес.

Аника се усмихна.

– Знам. Тук съм заради доклада на Бьорк за Сепо. Мике ме помоли да го погледна, преди евентуално да представлявам Саландер.

Ерика кимна. Изправи се и взе една папка от бюрото.

Аника я пое, за миг сякаш се поколеба дали да не си тръгне веднага, но после седна срещу Ерика.

– Окей, кажи сега какво ти е?

– Напускам „Милениум“. За съжаление, не успях да кажа на Микаел. Той така е хлътнал в тази история със Саландер, че не намерих удобен случай, а не мога да кажа на другите, преди да съм казала на него, и сега се чувствам като идиот.

Аника Джанини прехапа долната си устна.

– И вместо това ми казваш на мен. Какво ще правиш?

– Ще стана главен редактор на „Свенска Морон-Постен“ .

– Леле! В такъв случай трябва да получаваш поздравления, вместо да ревеш и да скърцаш със зъби.

– Но не съм си представяла така да напусна „Милениум“ . По средата на такъв гаден хаос. Дойде ми като гръм от ясно небе и не мога да откажа. Искам да кажа, такъв шанс ти се дава само веднъж. Получих поканата точно преди Даг и Мия да бъдат застреляни и беше такава бъркотия, че си замълчах. И сега ме гризе адски съвестта.

– Разбирам. Страх те е да кажеш на Мике.

– На никого не съм казала. Мислех, че няма да почна в „Свенска“, преди да свърши лятото, и че все още ще има време да кажа. Но сега онези искат да започна колкото се може по-бързо.

Тя млъкна и загледа Аника, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

– На практика това беше последната ми седмица в „Милениум“ . Следващата седмица заминавам и после… нужна ми е поне една седмица почивка, за да заредя. Но на първи май започвам на новото място .

– А какво щеше да стане, ако те бе сгазила кола? Тогава щяха да останат без главен редактор с едноминутно предупреждение.

Ерика я погледна.

– Но не ме е сгазила кола. Съзнателно крих няколко седмици.

– Разбирам, че ситуацията е неприятна, но имам чувството, че Мике, Кристер и другите ще се справят. Затова смятам, че трябва да им кажеш веднага.

– Да, но проклетият ти брат днес е в Гьотеборг. Спи и не вдига телефона.

– Знам. Малцина са тези, които като Микаел умеят да не обръщат внимание на телефона. Но тук не става дума за теб и Микаел. Знам, че работихте заедно двайсетина години, че се карахте и спорехте, но трябва да помислиш за Кристер и другите от редакцията.

– Но Микаел ще…

– Мике ще побеснее. Естествено. Но ако не може да се справи с мисълта, че ти след двайсет години си се сетила и за себе си, значи, че не заслужава посветеното му от теб време.

Ерика въздъхна.

– Стегни се сега. Викни Кристер и другите от редакцията. Веднага.

КРИСТЕР МАЛМ остана зашеметен няколко секунди, след като Ерика Бергер събра сътрудниците в малката съвещателна зала на „Милениум“ и им съобщи новината . За редакционното събрание той научи с няколкоминутно предизвестие, точно когато си тръгваше по-рано в петъчната вечер. Хенри Кортез и Лоти Карим бяха изненадани точно колкото него. Редакционният секретар Малин Ериксон също не знаеше нищо, както и репортерът Моника Нилсон и шефът на маркетинга Сони Магнусон. Единственият, който липсваше, бе Микаел Блумквист, който беше в Гьотеборг.

Боже Господи ! Микаел не знае нищо – мислеше Кристер Малм. – Чудя се как ли ще реагира ?

После осъзна, че Ерика Бергер е престанала да говори и че в залата цари мъртва тишина. Тръсна глава, изправи се, прегърна Ерика и я целуна по бузата.

– Поздравления, Рики! – каза той. – Главен редактор на СМП. Наистина нелош ход на малката ти главичка.

Хенри Кортез се оживи и спонтанно изръкопляска. Ерика вдигна ръце.

– Стига! – каза. – Днес не заслужавам аплодисменти.

Направи кратка пауза и огледа сътрудниците на малката редакция.

– Вижте… ужасно съжалявам, че се получи така. Исках да ви кажа още преди няколко седмици, но всичко потъна в хаоса след убийствата. Микаел и Малин работеха като луди и просто не ми се удаде случай. И затова сега сме в това положение.