Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Точно така – каза Екстрьом. – Убийството на полицая е интересното в момента. Но кажи ми… има ли нещо, което да сочи, че Саландер все някак е замесена в убийствата? Може ли да се каже, че двамата с Ниедерман са ги извършили?

– Съмнявам се. А и не бих представил тази версия официално.

– Но каква тогава е връзката ѝ с него?

– Това е крайно заплетена история. Точно както Микаел Блумквист твърдеше от самото начало, става дума за онзи образ, Зала… Залаченко.

При името „Микаел Блумквист“ прокурор Екстрьом видимо потръпна.

– Зала е беглец и вероятно безскрупулен руски наемен убиец от времето на Студената война – продължи Бублански. – Дошъл е тук през седемдесетте години. Баща е на Лисбет Саландер. Бил е свързан с фракция в Сепо, която го е прикривала, когато е вършел престъпления. Полицай от Сепо се е погрижил също Лисбет Саландер да бъде затворена в детска психиатрична клиника, когато е била на 13 години и заплашила да разкрие тайната на Залаченко.

– Сам разбираш, че това е донякъде трудно смилаемо. Едва ли можем да излезем с такава история. Ако правилно разбирам, всичко това за Залаченко е квалифицирана информация.

– Но пък е истина. Имам документация.

– Може ли да я погледна?

Бублански подаде папката с полицейското разследване от 1991 г. Екстрьом замислено погледна печата, сочещ, че това е документ с квалифицирана информация, и входящия номер, който веднага разпозна – беше на Сепо. Бързо прелисти около сто страници от дебелата пачка документи и прочете наслуки някои от тях. Накрая остави доклада настрана.

– По-добре за известно време да потулим всичко това, за да не ни се изплъзне изцяло ситуацията. Значи Лисбет Саландер е била затворена в лудница, защото се е опитала да убие баща си… онзи Залаченко. А сега забила брадва в главата на татко си. При всички случаи това следва да се окачестви като опит за убийство. И Саландер да бъде арестувана за това, че е застреляла Маге Лундин в Сталархолмен.

– Може да арестуваш когото си искаш, но ако бях на твое място, щях да я карам по-внимателно.

– Ще стане невероятен скандал, ако цялата тази история със Сепо излезе на бял свят.

Бублански сви рамене. Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.

– Този проклетник от Сепо, Гунар Бьорк. Какво знаем за неговата роля?

– Един от главните актьори. В болнични е заради дископатия и в момента живее в Смодаларьо.

– Добре… засега ще замълчим за Сепо. Става дума за убийство на полицай и за нищо друго. Задачата ни не е да създаваме суматоха.

– Ще е трудно да се премълчи.

– Как така?

– Изпратих Курт Свенсон да доведе Бьорк за разпит – Бублански погледна ръчния си часовник. – Май вече е време.

– За какво?

– Всъщност планирах сам да отида в Смодаларьо, за собствено удоволствие, но ми попречи убийството на полицая.

– Не съм разрешавал да се задържа Бьорк.

– Така е. Но това не е задържане. Просто го викам на разпит.

– Не ми харесва това.

Бублански се приведе напред.

– Ричард… ето какво. Лисбет Саландер е била жертва на серия от закононарушения, започнали още когато е била дете. Не смятам това да продължава повече. Може да решиш да ме отстраниш като водещ на следствието, но в такъв случай ще бъда принуден да напиша остър доклад по случая.

Ричард Екстрьом изглеждаше така, сякаш бе погълнал нещо кисело.

ГУНАР БЬОРК, излезлият в болнични заместник-началник на Отдела за чуждестранни граждани към Сепо, отвори вратата на лятната си къща в Смодаларьо и се вгледа в едрия, рус и късо подстриган мъж в черно кожено яке.

– Търся Гунар Бьорк.

– Аз съм.

– Курт Свенсон, от областната криминална полиция.

Мъжът се легитимира.

– Да?

– Поканен си да ме последваш в Кунгсхолмен, за да окажеш съдействие на полицията в следствието за Лисбет Саландер.

– Ъъъ… трябва да има някаква грешка.

– Няма грешка – каза Курт Свенсон.

– Не ме разбираш. И аз съм полицай. Мисля, че трябва да проверите тази работа с твоя началник.

– Моят началник иска да разговаря с теб.

– Трябва да позвъня и…

– Можеш да позвъниш от Кунгсхолмен.

Гунар Бьорк внезапно усети, че няма накъде.

Случи се. Ще ме приберат. Проклетият Блумквист. Проклетата Саландер.

– Арестуван ли съм? – попита той.

– Не, засега. Но можем да го уредим, ако искаш.

– Не… не, разбира се, че ще дойда. Разбира се, че искам да помогна на колегите.

– Много добре – каза Курт Свенсон и го последва вътре.