Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Включи го и потърси контакт с мрежата.

Изпита почти шок, когато компютърът изведнъж маркира, че има връзка, но е заключена. Контакт с мрежата невъзможен.

Тя скочи от леглото толкова бързо, че болка проряза хълбока ѝ. Огледа се, удивена. Как? Направи бавна обиколка, разглеждайки всяко ъгълче и кътче… Не, в стаята няма мобилен телефон. Но все пак връзка с мрежата имаше. После крива усмивка разтегли устните ѝ. Връзката бе радиоуправляема и свързана с мобилен телефон чрез Bluetooth , който имаше обхват от десет или дванайсет метра. Погледът ѝ попадна на вентилатора точно под тавана.

Проклетият Кале Блумквист бе поставил телефон в близост до стаята ѝ. Това беше единственото обяснение.

Но защо не бе вкарал вътре и телефона? Разбира се. Батериите.

Нейният „Палм“ трябваше да се зарежда на всеки трети ден. Един свързан мобилен телефон при най-висока употреба бързо щеше да изхаби батериите си. Блумквист, или по-скоро някой, комуто се е доверил и който се намира някъде отвън, ще трябва на интервали да сменя батериите.

Затова пък, естествено, е изпратил и зареждащото към нейния „Палм“, за да ѝ е под ръка. Беше по-просто да се скрие и достави един предмет, отколкото два. Не беше чак толкова луд все пак.

Лисбет започна да мисли къде да държи компютъра. Трябваше да му намери скривалище. Имаше електрически извод при вратата и на панела на стената зад леглото ѝ. Този панел захранваше нощната ѝ лампа и дигиталния часовник. Имаше дупка, оставена, след като бяха махнали радиото. Тя се усмихна. Там се побираха и компютърът, и зареждащото. Можеше да използва източника на ток в масичката до леглото, за да може компютърът да се зарежда и през деня.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР БЕ щастлива. Сърцето ѝ биеше силно, когато за първи път от два месеца включи компютъра и влезе в мрежата.

Да се сърфира с джобен компютър „Палм“ с мъничък екран и дигитална писалка не бе като да сърфираш в „Пауърбук“ със седемнайсетинчов екран. Но тя бе вътре. От леглото си в болницата можеше да достигне целия свят.

Започна с влизане в частен домашен сайт, който правеше реклама на напълно безинтересни снимки на напълно неизвестен фотограф аматьор, на име Гил Бейтс, в Джобсвил, Пенсилвания. Веднъж Лисбет бе видяла това и бе установила, че думата „Джобсвил“ не съществува. Въпреки това Бейтс бе направил около 200 снимки на селището и подредил цяла галерия с големината на нокът. Отиде на снимка 167 и кликна отгоре ѝ, за да я увеличи. На снимката се виждаше църквата в Джобсвил. Постави курсора на върха на кулата на църквата и кликна. Веднага се отвори прозорче с име и парола. Извади дигиталната писалка и написа думата Remarkable в прозорчето на името и A(89)Cx#magnolia за парола.

Получи прозорче с два текста: Error-wrong password и ОК-try again . Лисбет знаеше, че ако натисне втория и опита с нова парола, ще отвори същото прозорче – година след година, колкото и да продължаваше. Вместо това кликна на буквата О в думата Error .

Екранът почерня. После се отвори анимирана врата и се появи нещо, което приличаше на Лара Крофт. Появи се и мехурче с текст КОЙ Е ТАМ?

Щракна върху мехурчето и написа думата Wasp . Веднага получи отговор: ДОКАЖИ ГО – ИНАЧЕ… докато анимираната Лара Крофт зареждаше пистолета си. Лисбет знаеше, че това не е съвсем фиктивна заплаха. Ако напишеше погрешна парола три пъти поред, страницата щеше да се изтрие и името Wasp да се заличи от списъка на членуващите. Ясно написа паролата MonkeyBusiness .

Екранът отново промени формата си и на син фон се изписа следният текст:

Welcome to Hacker Republic, citizen Wasp. It is 56 days since your last visit. There are 10 citizens online. Do you want to (a) Browse the Forum (b) Send a Message (c) Search the Archive (d) Talk (e) Get Laid?[29]

Тя кликна на прозорчето (d)Talk и оттам мина на менюто (Who’s Online) и получи списък с имената Анди, Бамби, Дакота, Ябба, Бък Роджърс, Мандрейк, Пред, Слип, СистърДжен, СиксОфон и Тринити.

„Привет, банда“ – написа Wasp .

„ Wasp. That really U ? – веднага изписа СиксОфон – Look who’s home . “[30]

„Къде беше досега?“ – попита Тринити.

„ Plague каза, че имаш някакви неприятности“ – написа Дакота.

Лисбет не беше сигурна, но подозираше, че Дакота е жена. Останалите граждани, включително наричащият се СистърДжен, бяха мъже. Хакерската република имаше общо (когато се бе свързала с нея последния път) шейсет и двама граждани, от които четири бяха жени.

„Привет, Тринити – написа Лисбет. – Привет на всички.“

„Защо поздравяваш Трин? Какво ни има на нас, останалите?“ – написа Дакота.