Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Внезапно се изправи.

– Благодаря, че разговаря с мен. Ще дойда да те видя, преди да те преместят.

Беше вече до вратата, когато тя проговори.

– Доктор Юнасон…

Той се обърна.

– Благодаря.

Той късо кимна, преди да излезе и да заключи вратата.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕДЯ ДЪЛГО, взряна в заключената врата. Накрая се облегна назад и впери поглед в тавана.

Тогава забеляза, че нещо твърдо подпира главата ѝ. Вдигна възглавницата и за свое удивление видя малка платнена торбичка, която решително не беше там преди. Отвори я и с неразбиране се взря в ръчния компютър „Палм Тунгстен Т 3“ и зареждащото устройство. Погледна по-отблизо компютъра и забеляза малка драскотина в горния край. Сърцето ѝ прескочи един удар. Това е моят „ Палм “ . Но как… Отново премести удивен поглед към заключената врата. Андеш Юнасон бе пълен с изненади. Внезапно усети възбуда. Веднага включи компютъра и също така веднага забеляза, че е защитен от някаква парола.

Трескаво се взря в екрана, който призоваващо примигваше. Но как, по дяволите, са решили, че аз… После погледна в платнената торбичка и забеляза на дъното хартиена лента. Изтръска я, разгъна я и прочете един ред, написан с красив почерк.

Ти си хакерът. Отгатни паролата! Кале Б.

За първи път от седмици Лисбет се разсмя. Пито-платено. Помисли няколко секунди. После взе дигиталната писалка и написа цифровата комбинация 9277, която отговаряше на буквите WASP[28] на клавиатурата. Това беше кодът, който проклетият Кале Блумквист бе разкрил, когато неканен се бе вмъкнал в жилището ѝ на Фискаргатан при Мусебаке и изключил алармата.

Не стана.

Опита с 52553, което отговаряше на буквите КАЛЕ.

И така не стана. Щом проклетият Кале Блумквист вероятно е сметнал, че тя ще използва компютъра, трябва да е избрал някоя лесна парола. Бе използвал подпис „Кале“, име, което обикновено ненавиждаше. Опита да направи връзката. Размишляваше. Трябва да е някаква обида. После набра 63663, отговарящо на думата ПИПИ.

Компютърът послушно тръгна.

Получи на екрана едно смайли с мехурче:

Видя ли, не е толкова трудно. Предлагам ти да кликнеш на прикачения документ.

Тя веднага намери документа „Здравей, Сали“ най-отгоре в списъка. Кликна и зачете.

Преди всичко – това е между мен и теб. Твоят адвокат, тоест моята сестра Аника, няма никаква представа, че имаш достъп до този компютър. И така трябва да бъде.

Не знам доколко разбираш какво става извън заключената ти стая, но колкото и да е странно (и въпреки характера ти) , има известен брой лоялни глупаци, които работят за теб. Когато всичко това отмине, ще сформирам идеално дружество, което ще назова „ Рицарите на смахнатата маса “ . И единствената му задача ще бъде ежегодна вечеря, на която ще се забавляваме, като говорим само гадости за теб. (Ти не си канена.)

И тъй. Да си дойдем на думата. Аника трескаво се подготвя за процеса. Проблемът обаче е, че тя работи за теб и дори не ми казва за какво говорите и какво обсъждате, което не е много хубаво. За късмет поне приема информация.

Трябва да говорим, ти и аз.

Не ползвай моя имейл адрес.

Може да съм параноичен, но имам основания да подозирам, че не съм единственият, който чете това. Ако искаш да изпратиш нещо, иди на Yahoo смахнатата_маса. Пипи и паролата е p9i2p7p7i. Микаел.

Лисбет два пъти прочете писмото на Микаел и смутено загледа компютъра. След период на тотален компютърен глад сега изпитваше безкрайна киберна абстиненция. Чудеше се какво ли е замислил проклетият Кале Блумквист, щом вкара в стаята ѝ компютър, и как така е забравил, че има нужда от своя мобилен телефон, за да влезе в мрежата.

Лежеше и мислеше, когато внезапно чу стъпки в коридора. Веднага изключи компютъра и го пъхна под възглавницата си. Когато чу ключът да се завърта в ключалката, видя, че платнената торбичка и зареждащото все още бяха на масичката до леглото. Протегна ръка, придърпа торбичката под завивката и изтегли кабела от контакта. Лежеше неподвижно и гледаше в тавана, когато нощната сестра влезе, приятелски поздрави, попита я как е и дали има нужда от нещо.

Лисбет обясни, че се чувства добре и че иска пакет цигари. Любезно, но решително искането бе отхвърлено. Получи само пакетче никотинови дъвки. Когато сестрата затвори вратата, Лисбет мерна един охранител от „Секуритас“, седнал на стол в коридора. Изчака, докато стъпките се отдалечат, преди отново да извади компютъра.