Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

на тези, които са на такава. Но скоро бодрата му не-съвсем-усмивка се завърна. Тя

никога не се губеше задълго.

- Дасър, - отвърна той, тъй като това обикновено вършеше работа.

Някои твърдяха, че Императорът бил запален през самата онази нощ, когато бил

основан Н.У. и оттогава никога не бил гаснал. Несъмнено Императорът беше огромен и

беше точно каквото би се получило, ако за около две хиляди години всеки път като

догори предишната свещ, запалваш от фитила й нова и я залепваш върху горещия восък

на предишната. Естествено вече не можеше да се види свещник. Той беше незнайно

къде в дълбините на лоената маса някъде на по-долния етаж. Преди около хиляда

години от университета бяха направили голяма дупка в тавана на долния коридор, а

Императорът вече се извисяваше над пет метра от пода на този. Общата височина беше

над десет метра чиста, естествена, оклепана свещ. Смиймс много се гордееше с нея.

Той беше пазител на свещта, която никога не гасне. Тя беше пример за всички, 4 бел.прев.: Две хиляди години ни гледат от висотата на тази свещ

Съвсем като прочутите думи на Наполеон преди Битката при Пирамидите, само че Наполеон не е

споменавал свещ и все още не е бил станал император.

5

неугасим светлик, пламък в мрака, фар на традицията. А в Невиждания Университет

възприемаха традицията много насериозно, поне когато си спомняха за нея.

А сега точно, всъщност...

Отнякъде се чу звук все едно някой беше настъпал много голяма патица, последван от вика „Хей-хей, след Мегапода!”. И тогава настана същински ад.

Едно ... същество изскочи от мрака.

Има такъв израз: „нито звяр нито риба нито зелен хайвер”. Е, това нещо беше

всичко това едновременно, както и части от разни други животни, неизвестни нито на

науката, нито на кошмарите, нито дори на кебапчийниците. Със сигурност имаше нещо

червено и разни развяващи се неща, и Лут беше сигурен, че се мярна и огромен сандал, но имаше и безумни, изцъклени очи и грамаден жълто-червен клюн, а после нещото

изчезна по друг сумрачен коридор, не преставайки да издава резкия крякащ звук, какъвто правят ловците на патици точно преди да бъдат застреляни от други ловци на

патици.

- Е-хей-хей! След Мегапода! – не беше ясно откъде дойде викът, като че ли

идваше отвсякъде – Насам, насам! Хей-хей, след Мегапода!

Викът беше подет от всички страни и от тъмните сенки по всички коридори с

изключение на онзи по-който избяга дивечът, запрепускаха странни фигури, които, като ги поосвети бледият пламък на Императора, се оказаха старшият преподавателски

състав на университета. Всеки магьосник беше яхнал раменете по на един як

университетски портиер с бомбе, когото подкарваше посредством бутилка бира на

въже, окачена, както повеляваше традицията, на прът извън обсега на портиера.

Скръбното крякане пак се разнесе от далечината и един от магьосниците

размаха жезъла си във въздуха и изрева:

- Изпускаме птичето! Хей-хей, след Мегапода!

Гмежта от магьосници, току-що стъпкали халтавата стълба на Смиймс под

подкованите подметки на жребците си, се втурнаха от раз напред, ръгайки се и

блъскайки се за по-добра позиция.

Още някое време „Е-хей-хей! След Мегапода!” отекваше в далечината. Като се

убеди, че са си тръгнали, Лут изпълзя от укритието си зад Императора, прибра каквото

беше останало от стълбата и се огледа.

- Майсторе? – нададе глас той.

Отгоре се чу изсумтяване. Той погледна натам.

- Наред ли сте, майсторе?

- Горе-долу, Луд. Виждаш ли ми краката?

Лут повдигна фенера:

- Да, майсторе. За съжаление стълбата е счупена.

- Добре де, измисли нещо. Аз трябва да гледам да не се изпусна.

- Мислех, че не ми се плаща да мисля, майсторе.

- Я не ми се прави на много умен!

- Може ли да се правя на достатъчно умен, че да ви сваля безопасно долу, майсторе?

Пълно мълчание беше последвалият строг отговор. Лут въздъхна и отвори

голямата си платнена чанта с инструменти.

Вкопчил се отчаяно в зашеметяващата свещ Смиймс чу далече долу някакви

странни престъргвания и прещраквания. След което, стряскащо тихо и внезапно, до

него изникна леко поклащаща се заострена фигура.

- Сглобих прътовете от три от големите гасачки, майсторе, - обясняваше отдолу

Лут – Виждате ли, къде съм закачил куката за полилей на върха? И въже. Виждате ли

6

го? Мисля, че ако закачите примка около Императора, няма да се се преплъзва много и