Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

топката...

- Така ли?

Чашата, понастоящем в ръката на Ридкъли, не потрепна дори и за миг. Той

заемаше поста си от много време, още откакто магьосникът който премигнеше, намираше смъртта си.

- Човек трябва да се движи в крак с времето, разбира се, - поклати глава

Патрицият.

- Е, ние гледаме да не правим така, та да не го окуражаваме излишно, - забеляза

Ридкъли.

- Хората просто не осъзнават ограниченията на тиранията, - говореше като че на

себе си Ветинари - Мислят си, че само защото мога да правя каквото поискам, наистина

мога да правя каквото поискам. А ако се обмисли това дори само за миг, естествено ще

стане ясно, че не може да е така.

19 бел.прев.: лъжични мравки: Има такова нещо наречено „лъжично изкуство”, тоест фигурки от стари

метални неща от типа на лъжици. Вчастност се продават едни мравки направени от стари лъжици.

20 бел.авт.: Според някои шери не трябвало да се пие рано сутринта. Тези някои грешат.

32

- О, и с магията е същото, - съгласи се Архиканцлерът - Тръгнеш ли да мяташ

магии наляво и надясно сякаш ти е за последно, има голяма вероятност наистина да ти

е за последно.

- Накратко, - продължи все така да се обръща към въздуха Ветинари -

възнамерявам да дам благословията си на играта ритнитопка с надеждата че ексцесиите

и биха могли да бъдат донякъде поставени под контрол.

- Е, с Гилдията на Крадците се получи, - вметна Ридкъли изумен от собственото

си спокойствие - Щом като и тъй и тъй има престъпност, нека тя поне да е

организирана, струва ми се така казваше ти.

- Именно. Налага ми се да призная, че всякакви телесни упражнения с каквато и

да е цел изключая телесното здраве, защитата на държавата и доброто храносмилане

представляват варварство.

- Нима? Ами селското стопанство?

- Защита на държавата от гладна смърт. Но не виждам никакъв смисъл в

простото ... търчане натам насам. Между другото вие хванахте ли вашия Мегапод?

Как, по демоните, го прави? - зачуди се Ридкъли. Ама наистина, как? На глас той

каза:

- Точно така, но не е възможно да намеквате, че сме били просто „търчали натам

насам”, нали?

- Разбира се, че не. Тук са приложими и трите изключения. Традицията е най-

малкото не по-малко важна от храносмилането, макар и да му отстъпва по

непосредствена полза. А, фактически, Сиромашкото Празнувление има своите

собствени забележителни традиции, които е възможно да счетете за интересен обект за

изследване. Нека бъда откровен, Муструм. Не мога да наложа чисто личната си

неприязън срещу натиска от обществеността. Добре де, всъщност, строго погледнато, мога, но не и без да прибегна до смехотворни и действително тиранични мерки. И

какво, заради някаква си игра? Не, най-вероятно не. Така че... понастоящем

положението е, че отбори от яки мъжаги се борят, блъскат, ритат и хапят с бледата

надежда, както изглежда, да запратят някакъв нещастен предмет до отдалечена цел. Не

виждам проблем в това, че се опитват взаимно да се избият, от това не би последвала

голяма вреда, обаче, предвид поредната популяризация на играта напоследък, се стига

и до имуществени щети, което в никой случай не може да бъде толерирано. Има

съответни коментари във „Вестника”. Не, това което един мъдър човек не може да

промени, той го канализира.

- И как възнамеряваш да постигнеш това?

- Като ви прехвърля задачата на вас. Невижданият Университет винаги е имал

отлична спортна традиция.

- Много точно е казано това „е имал”, - въздъхна Ридкъли - По мое време всички

имахме толкова ... непреклонна физическа култура. Днес обаче, ако им предложа дори

някакво си надбягване с яйца в лъжици, те по-скоро ще използват лъжицата за да

изядат яйцето.

- Уви, не знаех, че вашето време е отминало, Муструм, - подсмихна се лорд

Ветинари.

Стаята, и без това с обичаен шумов фон под средния, беше обзета от още по-

дълбока тишина.

- Виж какво сега... - започна Ридкъли.

- Този следобед ще говоря с редактора на „Вестника”, - полекичка приплъзна

гласа си над този на магьосника Ветинари с цялото изкуство на роден институционален

манипулатор - който, както всички знаем, е много социално отговорно лице. Убеден

33

съм, че той ще приветства факта, че съм помолил университета да укроти демона на

Ритни-топката, а вие, след внимателно обсъждане сте се съгласили да поемете задачата.

Не съм длъжен да се съгласявам, помисли си предпазливо Ридкъли. От друга