Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

страна, нали точно това искам, така че не се налага да моля за него, следователно би

било неразумно да откажа. Проклятие! Колко по ветинариевски само!

- Значи ти не би възразил, ако съберем собствен отбор? - подпита той.

- Всъщност настоятелно ви съветвам да го сторите. Но без магии, Муструм. Тук

ще съм пределно ясен. Магията е в противоречие със спортния дух, освен ако разбира

се не играете срещу други магьосници.

- О, аз съм голям привърженик на спортния дух, Хевлок.

- Отлично! Между другото, как се оправя Деканът в Бързнек?

Ако някой друг беше попитал това, помисли си Ридкъли, то щеше да е просто

учтив разговор. Да обаче това нали е Ветинари...

- Не съм имал време да се осведомя, - заяви високомерно той - но съм сигурен, че ще е добре, веднъж само да си стъпи на краката.

И те да го издържат, добави наум той.

- Не се и съмнявам, че се радвате да видите как старият ви приятел и колега

пробива пътя си в света, - подметна невинно Ветинари - Както и Псевдополис като

цяло, разбира се. Трябва да кажа, че се възхищавам на почтените бюргери от този град

за техния благороден експеримент с тази... тяхна демокрация, - продължи той - Винаги

е приятно да видиш как отново и отново го опитват това нещо. А понякога е и забавно.

- И тя си има добрите страни, знаете ли, - изръмжа Ридкъли.

- Да, нали, доколкото знам, и вие я практикувате в университета, - подсмихна се

Ветинари - По въпроса за ритнитопката обаче сме в пълно съгласие. Превъзходно. Ще

съобщя на г-н Дьо Слов за вашата инициатива. Сигурен съм, че ревностните играчи на

ритнитопка ще бъдат заинтересувани, веднъж само да им обясни някой по-дългите

думи. Отлично. Моля, опитайте шерито. Споменато ми беше, че било много пивко.

Ветинари се изправи, което беше сигнал, че поне на теория, същинската част на

срещата вече е приключила, и отиде до полираната каменна плоча, вградена в една

квадратна дървена маса.

- И само между другото, Муструм... Как е вашият млад гостенин?

- Моят госте... А, имаш предвид този... ъ...

- Същия, - усмихна се на плочата Ветинари, като че споделяйки си с нея някаква

шега, - Както се изразихте вие, „този Ъ”.

- Забелязах сарказма. Като магьосник трябва да те осведомя, че думите имат

сила.

- Като политик трябва да ви осведомя, че съм наясно с това. Та как се оправя

той? Загрижени лица биха искали да знаят.

Ридкъли хвърли поглед на малките статуетки на игралната плоча, все едно го

подслушваха. В известен засукан смисъл, те може и това да правеха. Най-малкото, сега

определено беше добре известно, че ръката, която насочва половината фигурки е

женска, живее в голям замък в Юбервалд и принадлежи на дама, която представляваше

преди всичко слухове.

- Смиймс казва, че той се държал затворено. Казва, че мислел, че момчето си

пада хитрец.

- О, добре, - Ветинари все още изглеждаше напълно погълнат от разположението

на фигурите за игра.

- Добре ли?

- В Анкх-Морпорк имаме нужда от хитри хора. Нали си имаме и улица на

Хитроумните Майстори?

34

- Да де, но...

- А, значи онова, което има сила, било контекстът , - Ветинари се обърна с

израз на неприкрито удоволствие - Не споменах ли, че съм политик? Хитър: коварен, хлъзгав, измамен, лукав, умен, схватлив, оправен, и не на последно място, дяволит.

Дума за всевъзможни похвали или предразсъдъци. Хитър .... хитра дума е това.

- Не мислиш ли, че този твой ... експеримент може и да отива твърде далече? -

подпита Ридкъли.

- Хората казваха такива неща и за вампирите, нали? Твърди се, че те нямали

същинска реч, но ме осведомиха, че той свободно говорел няколко езика.

- Смиймс казва, че той говорел засукано, - призна Ридкъли.

- Но Муструм, в сравнение с Начбул Смиймс и троловете говорят засукано.

- Е, знам, че това... момче е било отгледано от някакъв жрец, - продължи

Ридкъли - Но какво ще стане от него като порасне?

- Както чувам, сигурно професор по лингвистика.

- Знаеш какво имам предвид, Хевлок.

- Вероятно, въпреки че се чудя, дали вие знаете. Във всеки случай, предполагам, е малко вероятно той сам по себе си да стане вилнееща орда.

Ридкъли въздъхна и хвърли още един поглед към игралната плоча. Ветинари

забеляза това.

- Вижте ги, - той махна с ръка към каменните фигурки - строени и готови за

безкрайни сражения по прищявката на играчите. Те се бият, падат и не могат да

избягат, защото ги подкарват с бичове, а те не знаят друго освен бичове, да убиват или