Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

напираха отговорности, обвързаности и нескончаема гълчава от хленчене. Имаше

хиляда и една причини да каже не.

- Да, - каза тя.

259

- В такъв случай няма да отнемаме повече от ценното ви време, милорд, милейди, а ще се отправяме към конюшните.

- Но... - понечи да възрази лейди Марголота.

- Смятам, че всичко, което имаше да се каже, бе казано, - отсече Лут - Аз, тоест

ние ще ви посетим скоро след като уредя тукашните ми работи и аз с нетърпение

очаквам този момент.

Той им кимна, след което с Гленда направо летяща до рамото му си тръгна

откъдето беше дошъл.

- Не беше ли прекрасно? - възкликна Ветинари - Видяхте ли, как не си пуснаха

ръцете?

До вратата Лут се обърна:

- А, и още само едно нещо. Благодаря ви, че не разположихте стрелци по

галерията. Щеше да е толкова... смущаващо.

- Наздраве за вашия успех, Марголота, - рече Ветинари, когато стъпките им

заглъхнаха - Знаете ли, аз сериозно възнамерявах да предложа на г-ца Сладкофасулска

да ми стане готвачка, - той отново въздъхна - И все пак, какво е паят в сравнение с един

щастлив край?

Да не сте си помислили, че това е краят?

Следващата сутрин Пондър Стибънс си работеше в Крилото за Високоенергийна

Магия, когато дойде накуцвайки Ридкъли. Около коляното му искреше сребрист обръч.

- Терапевтичният Стегач на Картеч, - похвали се той - Простичка магийчица. За

нула време ще съм кукуряк. Г-жа Уитлоу искаше да обуя над него чорапогащник, но аз

и казах, че не си падам по тея неща.

- Радвам се да ви видя в такова добро разположение на духа, г-н Архиканцлер, -

каза Пондър, който беше посред едно сложно изчисление.

- Случайно да си поглеждал тазсутрешните вестници, г-н Стибънс?

- Не, сър. Покрай тази ритнитопка поизостанах малко с работата си.

- Може би ще ти е интересно да научиш, че снощи в Бързнек от това, което те

предпочитат да наричат Крило за По-Високоенергийна Магия, се е измъкнала

двадесетметрова кокошка и очевидно безчинства из Псевдополис, преследвана от

преподавателския им състав, които, предполагам, и биха били способни да опустошат

града и само със собствени сили. Хенри току що получи истерична щракограма и му се

наложи да бяга.

- О, това е много обезпокоително, сър.

- Да, нали? - кимна весело Ридкъли - Както изглежда, тя снася яйца с

поразителна скорост.

- А, прилича ми на квази-експанзивен блитов феномен самоадаптиращ се към

жив организъм, - подметна Пондър, обърна страницата и моливът му заследи колонки

от цифри.

- Цялата физиономия на бившия Декан е омазана в яйце, - продължи Ридкъли.

- Е, сигурен съм, че професор Репосем ще е в състояние да възстанови контрола

над ситуацията, - тонът на Пондър ни най-малко не се промени.

Последва кратка напрегната пауза, после Ридкъли попита:

- Колко време според теб ще му трябва да възстанови контрола?

- Какъв е размерът на яйцата?

- Някъде между два и три метра на височина, - отговори Ридкъли.

- Черупките калциеви ли са?

- Да, бая дебели, както ми казаха.

260

Пондър се загледа замислено в тавана.

- Хъм, тогава значи не е чак толкова зле. Виж, ако бяхте казали, че са стоманени, щеше да е много тревожещо. Много прилича на дегенерация на блита, причинена от, най-вероятно... недостиг на опит.

- Аз пък си мислех, че си научил господин Репосем на всичко, което знаеш, -

забеляза Ридкъли с толкова щастливо изражение, колкото Пондър не беше виждал у

него от много-много време.

- Е да, сър, но сигурно не е могъл да схване всичко. Населението в опасност ли

е?

- Магьосниците са им казали да си стоят по къщите.

- Добре сър, само да си събера нужното оборудване и ще можем да тръгнем след

чая в пет.

- Естествено и аз идвам, - осведоми го Ридкъли, после погледна Пондър - А

също и...

- Какво? - сепна се Пондър, но видя как се бе ухилил Ридкъли - да, мисля, че

няма да е зле някой от господата от „Вестника” да дойде да направи снимки. Може да

намерят добро приложение като материали за обучение.

- Изключително добър план, господин Стибънс, а освен това смятам, че трябва

да вземем и старшия преподавателски състав. Те ще допринесат с крайно-необходимата

в случая... - той щракна с пръсти - Нещо ми бяга думата.

- Суета? - подсказа Пондър.

- Не, не беше това, - поклати с глава Ридкъли.

- Апетит? - гадаеше Пондър - Тегло?

- Нещо такова... А, да, тежест. Точно така, колкото си щеш тежест. Ние не сме от

онези типове, които търчат подир разни шантави пилета. Ще се видим след обяд. А сега