Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

мислили един за друг като за хора. Малко здравомислие и щяха да са живи. Нагласена

работа, също като в книгите. Надали някой разумен човек ще действа така.

Той стисна ръката и.

- Понякога говориш като Милейди, - каза той - което ми напомня.

- Какво ти напомня?

- Че е време да се срещна със създателката си.

Анди Изцепков вървеше поклащайки се по нощните криви улички, уверен, че те

не съдържат нищо по-лошо от него, вяра, която този път се оказа погрешна.

- Господин Изцепков?

- Кой пита? - извърна се той посягайки инстинктивно към палтото си за новата

си абордажна сабя.

Но друг нож, тънък и сребрист, посече два пъти, а един крак му се заби

майсторски в пищялката и го свали на земята.

- Аз! Аз съм щастливият край. Може да ми казващ добрата фея. Не се плаши, пак ще можеш да виждаш, като си избършеш кръвта от очите, а после, както се казва, няма да ти се налага да си плащаш пиячката в никой бар в този град, макар че

подозирам, че ти и досега не си плащал.

Неговият нападател се облегна безметежно на стената.

- А причината да ти правя това, господин Изцепков, е че съм копеле. Аз съм стар

гадняр. Аз съм педераст. Те те оставиха да ти се размине, защото са добри хора, а, нали

знаеш, все някой трябва да оправи равновесието. Защото още преди ти да се родиш, аз

познавах хора като теб. Мъчители, тирани и крадци. О да, крадци. Крадци на

самоуважението на другите хора. Крадци на техния душевен мир. А пък господин Лут, той е орк и, както дочух, той можел с приказки да направи хората по-добри. Ами

хубаво, ако питат мен. Ако стане тая работа, значи той е гений, да, ама не оправя

равновесието, не и по моите сметки, така че си рекох, че трябва да се видиш с Пепе, ей

така, само за едно здрасти. Видя ли те пак, няма да могат да ти съберат мръвките, нито

да ги намерят, но само за да ти покажа, че все пак и в мен има някакво приличие, ето ти

нещо да си сложиш на раните.

Нещо падна меко точно до опипващата ръка на Анди.

Анди, заливайки паважа с кръв и лиги, щом стегнатите тихи стъпки се

отдалечиха, посегна бързо, мислейки само как да избърше очи, че да не гледа само на

255

кръв, а от сърцето си да излее отмъщението и възмездието. И при тези обстоятелства

той не трябваше да търка лицето си с половинката лимон.

Да не сте си помислили, че това е краят?

Печален факт е, че когато двама души седнат да вечерят на огромна, величествена маса, те непременно сядат от двата противоположни края по надлъжната

страна. Това е невероятно глупава гледка, затруднява разговора, а подаването на ястия

прави просто невъзможно, но явно дори и лорд Ветинари и лейди Марголота бяха

възприели тази идея.

От друга страна те и двамата ядяха много малко, така че нямаше много какво да

си подават.

- Вашият секретар изглежда се спогажда много добре с моята библиотекарка, -

каза лейди Марголота.

- Да, - произнесе се Ветинари - Несъмнено сравняват начини за подвързване със

спирала. Той е изобретил един такъв.

- Е, в интерес на правилното устройство на света, - склони лейди Марголота, - е

от значение подвързването със спирала да е важно минимум за един човек.

Тя остави чашата си и хвърли поглед към вратата.

- Изглеждаш разтревожена, - рече Ветинари - Чудиш се, какво става с него ли?

- Денят за него беше голям, при това забележително успешен. А казваш, че е

отишъл на любителски театрален спектакъл?

- Да, с онази извънредно пряма млада дама, която прави пайове, - уточни

Ветинари.

- Ясно, - продума лейди Марголота - Не може да не знае, че аз съм тук, а е

излязъл с някаква готвачка?

На лицето на Ветинари се проявиха бегли следи от усмивка.

- Не просто някаква готвачка. А гениална готвачка.

- Е, налага се да призная, че съм изненадана, - заключи Милейди.

- И разстроена? - подхвана Ветинари - Може би лекичко ревнива?

- Хевлок, отиваш твърде далече!

- Да не би да очаквахте нещо друго? Освен това, със сигурност осъзнавате, че

неговият триумф е също така и ваш?

- Казвала ли съм ти, че видях някои от тях? - продължи след кратка пауза

Марголота.

- Орки?

- Да. Действително са окаяни създания. Естествено, така хората говорят и за

гоблините и, макар и да е истина, че те събират с религиозно усърдие собствените си

сополи, както е вярно и, честно казано, всичко друго, което се говори за тях, в това

поне има известна логика.

- Е, религиозна логика, ако не друго, - измърмори Ветинари - Тя обикновено има