Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

склонноста да става доста разгеглива.

- Игорите са ги направили от човеци, знаеше ли това?

Ветинари, все още с чашата си в ръка, отиде до другия край на масата и взе

черния пипер.

- Не. Въпреки че, след като го споменахте, трябва да призная, че това е

недвусмислено очевидно. Не е възможно гоблините дори да се приближат до нужната

свирепост.

- Те си нямат нищо, - продължи Марголота - Нито култура, нито легенди, нито

история. Той би могъл да им ги донесе.

256

- Всичко, което им липсва, той притежава, - изкоментира Ветинари и добави -

Но на раменете му вие струпвате неимоверно бреме.

- Ами на моите колко е струпано? А на твоите?

- То е като да си кон-тежковоз, - рече Ветинари - След някое време преставаш да

забелязваш и това става просто начин на живот.

- Те заслужават шанс, който трябва да им се даде още сега, докато светът е в

мир.

- Мир? - подпита Ветинари - Ах, да, според определението му като време

отделено за подготовка за следващата война.

- Откъде ли си прихванал този цинизъм, Хевлок?

Ветинари се обърна и потегли безгрижно обратно покрай масата.

- Предимно от вас, мадам, въпреки че съм дръжен да отбележа, че заслугата не е

изцяло ваша, доколкото се наслаждавах на продължително допълнително обучение

като тиранин на този град.

- Мисля, че им позволяваш твърде много свобода.

- О да, точно така. Тъкмо затова все още съм тиранин на този град. Начинът да

се задържиш на власт, както винаги съм смятал, е да подсигуриш абсолютната

немислимост на отсъствието на твоята особа. Ще ви помогна по всякакъв начин, намиращ се във властта ми, разбира се. Не бива да има никакви роби, в това число роби

на инстинктите си.

- Една личност може да промени всичко, - каза Марголота - Виж мистър

Блестящия, който понастоящем е Диамантеният крал на Троловете. Виж себе си. Ако

хората могат да паднат...

Ветинари рязко се изсмя:

- О, могат, наистина могат.

- ... тогава орките могат да се издигнат, - продължи Марголота - Ако бъркам в

това, значи вселената е сбъркана.

От към двойната врата се дочу кадифено почукване и влезе Дръмнот.

- Господин Лут е тук, сър, - после той добави с известна доза отвращение - И е

довел онази... жена, която готви в университета.

Ветинари хвърли един поглед на Марголота и каза:

- Да. Мисля, че е редно да го приема в голямата зала.

Дръмногт се прокашля:

- Мисля, че съм длъжен да ви съобщя, сър, че господин Лут е проникнал в

сградата през врати, които бяха надеждно заключени.

- От пантите ли ги е изтръгнал? - поинтересува се с явен ентусиазъм Ветинари.

- Не, сър, той вдигна вратите от пантите и ги остави пригледно подпряни на

стената.

- О, значи за света все още има надежда.

- А охраната?

Дръмнот за миг погледна лейди Марголота.

- Предприех като предпазна мярка разполагането на неколцина от тях прикрити

в Голямата зала със заредени арбалети.

- Отзовете ги, - заповяда Ветинари.

- Отзоваваш ги? - не повярва Марголота.

- Отзовете ги, - повтори Ветинари, този път пряко към Дръмнот, след което

подаде ръка на Милейди - Струва ми се, че изразът беше, както се казва, alea iacta est .

Жребият, милейди, е хвърлен, и е време ние двамата да видим, какво ще се падне.

257

- Така няма ли да си докараш белята? - тревожеше се Гленда, придържайки се

плътно до него докато изкачваха стъпалата.

Така безлюдна, голямата зала на двореца внушаваше на посетителя чувство за

малоценност, защото беше замислена точно с такава цел.

- Защо просто не почука като всеки друг.

- Скъпа ми Гленда, аз не съм като всеки друг, нито пък ти.

- А те какво ще направят?

- Не знам. Какво ще стори лейди Марголота? Нямам никаква представа, макар че

почвам да се досещам, как мисли тя, така че имам предвид някои възможности.

Те се загледаха в двете фигури, слизащи по широкото стълбище, простиращо се

чак до другия край на сградата. То беше построено да побира стотици души. Вървящата

по него самотна двойка изглеждаше непривично дребна.

- А, господин Лут, - поздрави Ветинари, когато почти стигнаха до долу - и

госпожица Сладкофасулска. Не мога да не изразя поздравите си към вас двамата за

великолепния, макар и изненадващ успех на Академик Невиждан.

- Мисля, че ще ви се наложи да промените доста от правилата, сър, - каза Лут.

- Примерно? - поинтересува се Ветинари.

- Смятам, че на съдията са му необходими помощници. Той не може да вижда