Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

... се разля като разтопено масло. Гленда беше сигурна, че можеше да чуе

далечно чуруликане на птички или, може би, шума на червеите под земята, но

несъмнено също така звуците откъм импровизирания лазарет на д-р Лоун, най-вече

поредното повръщане на „Възголемия” Бартън.

А после, на мястото на възцарилата се тишина нахлу шум, като буйна вода от

пробит бент. Шум физически осезаем и многосъставен. Ту тук, ту там зрителите

заскандираха. Всичките песни на всички отбори, слели се в една обща съвършена

хармония.

Гленда зяпна Жулиета... Сякащ отново беше започнало онова модно ревю. Тя

като че засия отвътре, лъчи златна светлина се лееха от микроризницата. Жулиета

хукна към Трев, откъсвайки и захвърляйки брадата и (това Гленда го видя съвсем ясно) постепенно издигайки се над земята, сякаш се изкачваше по невидима стълба.

Беше такава изумителна и омайваща гледка, че дори и Чарли Бартън, който все

още повръщаше, не можеше да откъсне поглед от нея.

- Да ме прощавате, - обади се господин Праскин - Това беше гол, нали?

249

- Да, господин Праскин, така мисля, - отвърна реферът.

Праскин беше изблъскан настрани от Анди Изцепков:

- Не! Имаше аут! Абе вие кьорави ли сте бе, мамка му? И онова беше тенекийка.

- Не, господин Изцепков, не беше. Господа, не виждате ли, какво се случва

точно пред очите ви? Вижте, всичко беше напълно редовно, съгласно правилата на

играта, правило 202, ако трябва да сме точни. Вярно, правилото е вкаменелост, но си е

правило, а аз ви гарантирам, че не е използвана магия. Но точно сега, господа, не

виждате ли златното момиче реещо се във въздуха?

- Да бе, да, пак някаква мушмурошка дивотия, също като оня гол.

- Това е ритнитопка, господин Изцепков, а тя цялата е мушмурошка дивотия.

- Значи играта свърши, - се върна на думата си господин Праскин.

- Да, господин Праскин, играта свърши. С изключение на, пак ще ви призова да

обърнете внимание на това прекрасно златно момиче, реещо се над игрището. Абе аз да

не би да съм единственият тук, който я вижда?

Праскин хвърли един поглед към възнесението Жулиетино.

- Ъхъ, вярно, много е хубава, но ние загубихме, нали?

- Да, господин Праскин, вие окончателно и неоспоримо загубихте.

- И, само за да е изяснено всичко, - настояваше Праскин - нали няма още

някакви правила, нали така?

- Не, господин Праскин, вие вече не се подчинявате на правилата на

ритнитопката.

- Благодаря ви за изясняването, ваше мъдрейшество, и позволете да ви благодаря

от името на Юнайтед за това как се оправихте с трудните събития този ден.

След което той рязко се извърна и заби с все сила юмрук в лицето на Анди.

Господин Праскин не беше чак такъв страшен мъжага, но години наред вдигане на по

една неразфасована свиня във всяка ръка му бяха дали такъв удар, че дори и дебелата

кожа на Анди не можеше да го пренебрегне. Но колкото и силно да беше ударен, Анди, след като примигна няколко пъти, все пак успя да продума:

- Копеле мръсно.

- Заради теб загубихме мача, - разкрещя му се Праскин - Можехме да си

спечелим като пичове, ама ти все да оплескаш всичко.

Мъжете наоколо съумяха някак да промърморят по нещо в подкрепа на това

обвинение.

- Аз ли? Не бях аз! Беше проклетия му Трев Младонадеждов и онова дребното

оркско изчадие. Те направиха магия. Не можеш да отречеш, че имаше магия.

- Само майсторлък, повярвайте ми, - възрази бившият Декан - Невероятно

майсторство, няма спор, но пък той е добре известен с уменията си с консервената

кутия, която от своя страна е доказан символ на ритнитопката.

- Къде се дяна смотаният му Младонадеждов, а?

Гленда, втренчила поглед точно над центъра на игрището, промълви с като че

наполовина хипнотизиран глас:

- Той също се издига във въздуха.

- Виждате ли, а сега кажете, че не е магия, - настоя Анди.

- Не е, - възрази Гленда - Знаете ли, аз мисля, че е религия. Не чувате ли?

- Аз поне не мога да чуя нищо, душко, с всичкия този шум от народа, - каза

бившият Декан.

- Да , - рече Гленда - Вслушайте се в народа.

И той се вслуша. Беше буен рев, страшен рев до небесата, първичен, животински, извиращ от боговете знаят къде, но посред него, витаещо като скрита

картинка, той дочу думи. Полека те се фокусираха, ако изобщо ухото може да се

250

фокусира и ако той наистина го чуваше с ушите си. Тези думи може пък да идваха

направо от костите му...

Ако звездата мисли си, че вкарва,