Deo: Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Ще ви донесе победа в мача, ето какво. Помниш ли правило 202?

Тя го остави да се чуди и хукна към Г-жа Уитлоу и мажоретките, които сега

нямаха за какво да викат.

- Мисля, че в този момент трябва да окажем на момчетата мощна подкрепа, -

предложи тя - Нали така, Жулиета?

Жулиета, послушно влачила се след нея, се съгласи:

- Да, Гленда.

„ Да, Гленда ”. Ето го пак. Едни и същи думи. Два гласа.

Г-жа Уитлоу не беше от хората, които биха приели заповед от главата на

Нощната Кухня, затова Гленда се наклони към нея и добави:

- Специална молба от Архиканцлера.

Възкресението на Възголемия Бартън не беше лесна работа, а и комай имаше

още по-малко доброволци да бръкнат с пръсти в гърлото му, отколкото преди за

Библиотекаря. Така че изпразването и очистването му отне малко повече време.

Когато съдията призова играчите да застанат по местата си, Гленда дотича

задъхана до него и му връчи лист хартия.

- Какво е това?

- Правилата, сър, но както ще забележите, оградила съм с кръгче едно от тях.

Той хвърли един поглед и подметна пренебрежително:

- На мен ми изглежда пълна безсмислица.

- Не е, сър, не и ако се вгледате внимателно, сър, такова си е правилото, сър.

Архиканцлер Хенри сви рамене и го пъхна в джоба си.

За миг погледът на блюстител Нобс се спря на Гленда, гордо заела мястото си

съвсем не на място между мажоретките. Знаеше се, че Гленда е щедра към приятелите

си, а и никой в университета не правеше по-добър чай. Тук нещата не опираха до

ритнитопка, а опираха до гореща чаша чай, а, ако му излезе на човек късметът, и

поничка. Той се наведе към Лут:

- Гленда ми каза да съм си спомнил правило 202.

Лицето на Лут грейна.

- Отлично хрумване и разбира се ще свърши работа. Каза ли ви тя да изчистите

топката извън полето?

- Да, точно така. Ще мамим ли? - поинтересува се блюстител Нобс.

- Не. Ще следваме точно правилата. А интересното при следването точно на

правилата е, че понякога върши по-добра работа и от маменето.

Шансът на Нобс дойде съвсем скоро, за изненада, след неточен пас на Праскин.

Праскин не стоеше ли съвсем наблизо, докато те говореха? И не каза ли нещо като

„Давайте”? Защото на такова приличаше. Нобс запрати топката право към

мажоретките, където Гленда я хвана и я скри под гънките на полата на Г-жа Уитлоу.

248

- Нищо не сте видели, момичета, и не сте видели къде отиде топката, и за нищо

на света няма да мърдате, ясно?

Когато тълпата засвирка и закрещя възторжено, тя извади от чантичката си

консервената кутия и я вдигна високо.

- Топката изгубена! - провикна се тя - Резервна топка!

И метна тенекийката право към блюстителя, който съумя пъргаво да я отбие към

Лут. И преди някой от останалите играчи да успее да помръдне, тя кацна с лекичко

„ пльонг! ” на върха на обувката на Трев...

Съгласно редактора на „Вестника”:

Уверяват ни, че не е била използвана никаква магия и надали съм

компетентен да оспорвам твърдението на почитаемия преподавателски

състав на Невиждания Университет. Всичко, което вашият

кореспондент ще каже е, че Тревър Младонадеждов запрати „топката”, напряко на всички очаквания, по посока към вратата на Академик, пред която тя се задържа за известно време, очевидно очаквайки

бурния устрем на разярената чета на Юнайтед. Това, което последва, беше, както смело заявява вашият кореспондент, не просто гол, а

наказание, възмездие. Младонадеждов за втори път записа името си със

златни букви в ритнитопковската история: Тревър, велик син на

велик баща, разказа играта на Юнайтед, скъса ги и после пак им я

преразказа. Какъв дрибъл! Какви финтове! Понякога той любезно

подаваше „топката” директно към някой защитник, който внезапно

осъзнаваше, че тя се е насочила в съвсем друга посока, която случайно

се оказваше същата, в която е поел в момента самият

Младонадеждов. Той си играеше с тях. Подиграваше се с тях.

Принуждаваше ги да се сблъскват един с друг, всеки насочил се към

топката, която, въпреки всяка логика, не беше там, където бяха

сигурни, че ще я намерят. И сигурно за по-уравновесените членове на

Юнайтед дойде като облекчение, когато той най-накрая се смили и

прехвърли „топката” над главата на резервния вратар Мики Пулфорд

(доскоро играч на Странник улица „Въргалска”) и я заби в мрежата, където тя се завъртя и накрая се върна точно на върха на обувката

на Младонадеждов. Тишината...