Deo - Microsoft Word - Unseen Academicals.doc

- Скъпото ти татенце май си намери лика прилика, - подметна весело Анди.

- Знам те аз тебе, Анди, - отвърна морно Трев - Знам те накъде биеш. Сгащваш

на тясно някой нещастен балък и го бъзикаш, докато не му избият чивиите, тъй че той

да е почнал, нал’тъй? С мен това нема да мине, Анди.

- То на теб все едно нещо ти минава, а?

- Хич не те слушам, Анди, - отсече Трев.

- А, слушаш, слушаш.

Трев пак въздъхна.

- Аз тебе те наблюдавах. Теб и твойте дружки адски ви бива да биете къчове, като не ви гледа рефера, а той к’вото не види, нищо не може да направи.

Анди понижи глас:

- Добре, ама аз мога да направя нещо за теб, Трев. Няма да излезеш от тук на

крака, кълна се. С краката напред ще излезеш.

И се чу свирка, последвана от неудържимото:

246

- ВСЯКО МОМЧЕ, ДЕТО СИ Е ЗАБРАВИЛО ЕКИПА, ЩЕ ИГРАЕ ПО БЕЛИ ГАЩИ!

- Внезапна смърт, - обяви бившият Декан и двата отбора се сблъскаха, и от

бъркотията се появи с топката в краката си Анди, защитаван по фланговете си от

неговата непочтена стража.

Пондър Стибънс, застанал на пътя им, успя да пресметне страшно бързо много

неща, като например скорост, посока на вятъра и възможност да бъде физически

размазан по земята. Въпреки всичко той се опита да направи каквото може, но след

сблъсъка остана проснат по гръб. Както се изрази редакторът на „Вестника”: „...в тази

сцена на отчаяние, объркване и разбъркване един единствен защитник, Лут, делеше

Юнайтед от победния им гол...”

И тогава точно зад Лут се разнесе рев. Той не посмя да се озърне, но някой

скочи върху горната греда, разтърсвайки я, слезе от нея на земята и посочи, посредством голям мазолест палец, че услугите на Лут вече не са необходими. Около

устните на Библиотекаря беше останала зеленикава коричка, но тя беше нищо в

сравнение с пламъка в очите му.

И в този момент, съгласно редактора на „Вестника”:

Без да бъде видимо смутен от завръщането на знаменития горски

човек в лагера на магьосниците, Изцепков предприе още един опит за

победен удар, спрян обаче с една ръка от Библиотекаря и без никакви

усилия прехвърлен обратно в полето на Юнайтед. Сега, когато под

залог беше резултатът на цялата среща, останахме с впечатлението, че всеки играч до последния се устреми към топката, подобно на

сюрия момчета боричкащи се в калта за обладанието на

традиционната консервена кутия. Но все пак г-н Нобс, за когото ни

увериха, че нямал роднинска връзка, съумя да открие пространство

пред споходения от лош късмет г-н Млаконадеждов за нов шанс да

последва стъпките на баща си, който шанс той пропусна за, според

нашите изчисления, не повече от сантиметър разстояние и топката бе

уловена от Възголемия Бартън, веднага след това рухнал на земята

поради задавяне, понеже, както научихме, е бил натикал в устата си

внушително парче пай за да освободи ръцете си.

- Не трябваше да става така, - промълви Гленда и мисълта отекна като ехо в

главата и: „ Не трябваше да става така ” - Трев трябва да спечели, иначе просто не

може.

И гласът и пак се отрази; възможно ли е да имаш ехо в главата си? Те ще паднат, нали? Ще паднат, защото Анди знае, как да нарушава правилата.

Правилата.

„ Аз съм правилата ”.

Тя се озърна, но с изключение на доктора и неговите стенещи или, в случая с

Ридкъли, псуващи подопечни, наоколо нямаше никого, ако не се брои Жулиета, гледаща играта с обичайната си завеяна усмивка.

- Божичко. Ама на тях им трябва само един удар в целта, - произнесе на глас

Гленда.

„ Аз съм целта ”, - долетя пак от нищото тихият глас.

- Чу ли това? - попита Гленда.

- К’во? - не разбра Жулиета, обръщайки се към Гленда, така че се видя, че тя

плаче - Трев шъ падне.

„ Аз съм топката ”.

Този път гласът дойде от джоба й и тя извади от там тенекийката на Трев.

247

Когато доктор Лоун изпъшка и се впусна през полето към задавилия се Чарли

(както по-късно описа събитията „Вестникът”), тя го последва и незабелязано се

примъкна до г-н Нобс.

- Ако не искаш до края на живота си да останеш без чаша чай или парче кекс

нощем, г-н Нобс, ритни топката към мен. Лесно ще ме намериш, защото ще врещя като

луда и ще се държа идиотски. Направи, кавото ти казвам, ясно?

„ Направи, каквото тя ти казва, ясно? ” - чу се ехото.

- И какво ще направиш, ще я хвърлиш обратно ли?

- Нещо такова, - отвърна уклончиво Гленда.

- И какво добро ще ни донесе това?