Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

Поех си дълбоко дъх и се опитах да съсредоточа съзнанието си. Досега бях действал инстинктивно, но вече се налагаше внимателно да премисля нещата.

Можеше ли да отида при магистрите за помощ? За момент в гърдите ми се надигна надежда, която след това угасна. Не. Нямах доказателство, че Амброуз беше виновен за това. Освен това, ако им разкажех цялата история, щеше да се наложи да призная, ме бях използвал симпатия, за да ослепя и изгоря нападателите си. Самозащита или не, без съмнение бях сторил това със зла умисъл. Студенти бяха изключвани и за по-малки прегрешения, само за да бъде защитена репутацията на Университета.

Не. Не можех да рискувам да ме изключат. Ако отидех в Медика, щяха да ми задават твърде много въпроси. И когато ме зашиеха, щяха да се разнесат слухове за нараняванията ми. Това означаваше, че Амброуз щеше да разбере колко близо е бил до успеха. Беше по-добре да създам впечатлението, че се бях отървал напълно невредим.

Нямах представа от колко дълго време ме преследваха наемните убийци на Амброуз. Единият от тях беше казал: „Вече два пъти го изпускаме.“ Това означаваше, че можеха и да знаят, че имам стая в „При Анкер“. Може би тук не бях в безопасност.

Залостих прозореца и дръпнах завесата, преди да запаля ръчната си лампа. Светлината освети забравеното парче хартия, което бях намерил мушнато в прозореца ми. Разгърнах го и започнах да чета.

C>

Квоте,

Катеренето дотук е точно толкова забавно, колкото си мислех, докато те гледах. Обаче отварянето на прозореца ми отне известно време.

Не те открих у дома и се надявам, че няма да имаш против да използвам малко хартия и мастило, за да ти оставя тази бележка. Тъй като не свириш долу, нито пък спиш кротко в леглото си, ако бях по-цинична, може би щях да се зачудя какво правиш в този късен час и дали се занимаваш с добри дела. Уви, тази нощ ще трябва да се прибера у дома, без да разчитам на спокойствието да ме придружиш и удоволствието от това да съм в твоята компания.

Липсваше ми миналия фелинг в „Еолиан“, но тъй като ми отказа своята компания, имах късмета да срещна един доста интересен човек. Той е необикновен и съм нетърпелива следващия път, когато се срещнем, да ти разкажа малкото, което знам за него.

Понастоящем имам стаи в „Лебеда“ и „Долчинката“ в Имре. Моля те, обади ми се преди двайсет и трети този месец и ще обядваме заедно, макар и със закъснение. След това ще съм заета с мои дела.

@ Твоя приятелка и чирак крадец с взлом,

@ Дена

Послепис: Моля те, бъди спокоен, че не съм забелязала безобразното състояние на чаршафите ти и че няма да съдя по тях за теб самия.

C$

Денят беше двайсет и осми. Писмото нямаше дата, но беше стояло тук поне цикъл и половина. Трябва да го беше оставила само няколко дни преди пожара в Рибарника.

За момент се опитах да установя какви чувства изпитвам. Бях ли поласкан, че се беше опитала да ме намери? Или вбесен, че не бях открил бележката чак до днес? Що се касае до мъжа, когото беше срещнала…

Щеше да ми дойде твърде много да мисля и за това в момента. Чувствах се твърде уморен, болеше ме, а и донякъде не ми беше добре от изпития алкохол. Затова, като използвах легена си, бързо почистих, доколкото можех, плиткото порязване. Щях и да се зашия сам, но ъгълът не беше подходящ за това. Започнах да кървя отново, затова нарязах няколко по-чисти парчета от унищожената си риза, за да си направя импровизирана превръзка.

Кръвта. Мъжете, които се бяха опитали да ме убият, все още притежаваха търсещия компас и без съмнение върху ножа беше останала малко от моята кръв. Кръвта щеше да е далеч по-ефективна от един обикновен косъм. Това означаваше, че дори и да не знаеха още къде живея, щяха да могат да ме открият въпреки предпазните мерки, които бях взел.

Бързо обиколих стаята си и набутах всичко ценно в пътната си торба, тъй като не знаех кога ще е безопасно да се върна. Под една купчина листа намерих малък сгъваем нож, за който бях забравил, след като го спечелих от една игра на ъгли със Сим.

Едва ли щеше да ми е от голяма помощ в битка, но все пак беше по-добре от нищо.

След това грабнах лютнята и плаща си и се промъкнах в кухнята долу, където имах късмета да намеря велеганска делва за вино с широко гърло. Не беше кой знае какъв късмет, но в положението, в което бях, се зарадвах и на толкова.

Тръгнах на изток и пресякох реката, но не стигнах до самия Имре. Вместо това се насочих малко на юг, към мястото, където на брега на широката река Ометхи бяха накацали няколко къщи, западнала странноприемница и няколко дока. Това беше малко пристанище, което обслужваше Имре — твърде малко, за да има свое собствено име.