Дан Браун - Ад

— Да, ало! — каза в микрофона. — Казвам се Робърт Лангдън. Работя със Световната здравна организация. Имате сериозна криза при градската цистерна и в момента преследвам виновника за нея. Жена. Намира се в автобус недалеч от Пазара на подправките и се движи към…

— Един момент, моля — операторът. — Ще ви свържа с дежурния.

— Не, чакайте! — Но отново го бяха сложили на изчакване.

Шофьорът на бентлито го погледна уплашено.

— Криза при цистерната ли?

Лангдън се канеше да обясни, но лицето на шофьора внезапно стана червено като на демон.

„Стопове!“

Шофьорът рязко завъртя глава и бентлито наби спирачки точно зад автобуса. Светлините вътре светнаха отново и Лангдън видя Сиена съвсем ясно. Тя стоеше при задната врата, дърпаше яростно аварийната спирачка и удряше вратата, за да слезе от автобуса.

„Видяла ме е“ — осъзна Лангдън. Несъмнено беше видяла и задръстването на моста и знаеше, че не бива да попада в него.

Лангдън веднага отвори вратата, но Сиена вече беше изхвърчала от автобуса и бягаше в нощта. Лангдън метна телефона на собственика му и извика:

— Кажете на полицията какво стана! Кажете им да отцепят района!

Мъжът с тюрбана кимна уплашено.

— И благодаря! — извика Лангдън. — Teşkkürler!

И се втурна след Сиена, която тичаше право към тълпите около Пазара на подправките.

95.

Тристагодишният Пазар на подправките в Истанбул е един от най-големите покрити пазари на света. Построен е във формата на буквата Г и има осемдесет и осем помещения с куполи, разделени на стотици сергии, на които търговците гръмко предлагат зашеметяващо изобилие от всякакви вкусотии от цял свят — подправки, плодове, билки и вездесъщия турски деликатес — локум.

Входът на пазара, огромен каменен портал с готическа арка, се намира на ъгъла на Чичек Пазаръ и улица „Тахмиз“; твърди се, че през него минават по повече от триста хиляди души на ден.

Докато приближаваше оживения вход, Лангдън имаше чувството, че в момента тук са се събрали всички тези триста хиляди души. Все още тичаше с всички сили, без да откъсва поглед от Сиена. Тя бе само на двайсет метра пред него и се носеше право към входа на пазара, без изобщо да забавя крачка.

Сиена стигна портала и хвърли поглед назад. И Лангдън видя в очите ѝ уплашено малко момиче, което бяга… отчаяно и почти обезумяло.

— Сиена! — извика той.

Но тя се хвърли в морето от хора и изчезна.

Лангдън се втурна след нея, като блъскаше и буташе, проточил врат над тълпата. Сиена бягаше през западния коридор на пазара, от лявата му страна.

От двете страни бяха наредени препълнени съдове с екзотични подправки — индийско къри, ирански шафран, китайски чай — и зашеметяващите им цветове създаваха същински тунел от жълти, кафяви и златни нюанси. На всяка крачка Лангдън се сблъскваше с нов аромат — пикантна миризма на гъби, горчиви корени, мускус — и всичко това се смесваше във въздуха с оглушителния хор на езици от целия свят. Резултатът беше замайващ порой от дразнители за сетивата… на фона на непрестанната глъчка на хора.

Хиляди хора.

Смазващ пристъп на клаустрофобия сграбчи Лангдън и той едва не спря, но се овладя и продължи. Виждаше как Сиена си пробива устремно път между хората. Явно смяташе да бяга до края… какъвто и да се окажеше той за нея.

За момент Лангдън се запита защо изобщо я гони.

За да си получи заслуженото? Като се имаше предвид какво беше направила, Лангдън изобщо не можеше да си представи що за наказание я чака.

Да предотврати пандемия? Стореното вече бе сторено и връщане нямаше.

Докато бързаше през океана от непознати, Лангдън внезапно осъзна защо иска така силно да спре Сиена Брукс.

„Искам отговори“.

Само на десет метра пред него Сиена се насочваше към един изход в края на западната част на пазара. Отново погледна през рамо и на лицето ѝ се изписа тревога, когато видя, че Лангдън я настига. И докато се обръщаше напред, се препъна и падна.

Главата ѝ се блъсна в рамото на човека пред нея. Докато падаше, Сиена протегна ръка, за да се задържи за нещо. Намери единствено ръба на буре кестени, отчаяно се вкопчи в него и го преобърна, пръскайки цялото му съдържание по пода.

С три крачки Лангдън стигна мястото, където беше паднала, но видя само преобърнатото буре и кестените. Не и Сиена.

Продавачът крещеше като полудял.

„Къде се дяна?!“

Лангдън се огледа, но Сиена някак беше успяла да изчезне. Когато погледът му се спря на западния изход на петнайсетина метра от него, той разбра, че драматичното ѝ падане изобщо не е било случайно.