Дан Браун - Ад

Един от студентите беше резюмирал сложната история духовито и съвсем точно: „Християните харесват лицата, а мюсюлманите — думите“.

— Тук пред нас — продължи Мирсат, като размаха ръце, — виждате уникално съчетаване на християнството с исляма.

После посочи сливането на символи в огромната апсида, в която Девата и Младенецът гледаха надолу към михраб — полукръглата ниша в джамията, която сочи към Мека. Наблизо се издигаха стъпалата, водещи към амвона, който приличаше на мястото, от което се водят християнските проповеди, но всъщност бе минбар, платформата, от която имамът води петъчната молитва. Подобната на подиум структура, напомняща на християнски хор, в действителност бе мюезин махфили, мястото, където коленичи мюезинът и припява в отговор на молитвите на имама.

— Може да ви изглежда странно, но джамиите и катедралите си приличат — продължи Мирсат. — Традициите на Изтока и Запада не са толкова различни, колкото си мислите!

— Мирсат? — малко нетърпеливо се обади Брюдер. — Наистина бихме искали да видим гроба на Дандоло, ако е възможно.

Мирсат като че ли леко се подразни, сякаш бързането на госта му бе един вид неуважение към сградата.

— Да — каза Лангдън. — Съжалявам за настойчивостта, но графикът силно ни притиска.

— Е, добре — каза Мирсат и посочи към високия балкон вдясно.

— Да се качим горе да видим гроба.

— Горе ли? — стресна се Лангдън. — Енрико Дандоло не е ли погребан долу в криптата? — Спомняше си самия гроб, но не и точното място в сградата, на което се намираше той. Представяше си, че ще влязат в някакво тъмно подземно помещение.

Мирсат като че ли се смути от въпроса.

— Не, професоре, гробницата на Енрико Дандоло със сигурност е горе.

„Какво става?“ — зачуди се Мирсат.

Когато Лангдън поиска да види гроба на Дандоло, Мирсат усети, че в молбата му има нещо съмнително. „Никой не иска да гледа гроба на Дандоло“. Мирсат предположи, че Лангдън всъщност иска да види загадъчното съкровище, намиращо се точно до гроба — старата мозайка Деизис, изобразяваща Христос Пантократор и смятана за едно от най-мистериозните произведения на изкуството в сградата.

„Лангдън прави проучване върху мозайката и не иска това да се разчува“ — предположи Мирсат и си помисли, че може би професорът пише тайно за изображението.

Сега обаче се обърка. Лангдън със сигурност знаеше, че мозайката се намира на втория етаж. Тогава защо се правеше на изненадан?

„Или наистина търси гроба на Дандоло?“

Озадачен, Мирсат ги поведе към стълбището покрай една от двете прочути урни на „Света София“ — гиганти с вместимост 1250 литра, изработени от един-единствен мраморен блок през епохата на елинизма.

Докато се изкачваше мълчаливо със спътниците си, Мирсат започна да изпитва безпокойство. Колегите на Лангдън определено не приличаха на учени. Мъжът беше по-скоро военен — мускулест и скован, облечен в черно. А жената със сребристата коса му се струваше позната… сякаш я беше виждал някъде. „Може би по телевизията?“

Започна да подозира, че целта на това посещение съвсем не е такава, каквато изглеждаше. „Защо всъщност са тук?“

— Още малко — жизнерадостно обяви Мирсат, когато стигнаха площадката. — Горе ще намерим гроба на Енрико Дандоло, както и — той замълча и за миг погледна Лангдън — прочутата мозайка Деизис.

Абсолютно никаква реакция.

Лангдън май наистина не беше тук заради мозайката. Незнайно защо, но той и гостите му се интересуваха именно от гроба на Дандоло.

89.

Докато Мирсат ги водеше нагоре, Лангдън ясно усещаше, че Брюдер и Сински са разтревожени. И наистина, качването на втория етаж изглеждаше лишено от логика. Лангдън непрекъснато си мислеше за видеозаписа на Зобрист под земята… и за документалния филм за наводнените нива под „Света София“.

„Трябва да слезем долу!“

Въпреки това, ако гробът на Дандоло се намираше горе, нямаха друг избор освен да следват упътванията на Зобрист. „Коленичете в позлатения музейон на светата мъдрост и ухо допрете до земята, чуйте на вода течаща ромона“.

Когато стигнаха втория етаж, Мирсат ги поведе надясно по балкона, от който се откриваше зашеметяваща гледка към светилището долу. Лангдън си заповяда да гледа напред и да остане съсредоточен.

Мирсат отново говореше трескаво за мозайката Деизис, но Лангдън го изключи от съзнанието си.

Вече виждаше целта си.

Гроба на Дандоло.

Изглеждаше точно така, както го помнеше — правоъгълна плоча от бял мрамор, вградена в полирания каменен под и оградена от стълбчета и вериги.