Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

Продължавах да стоя с наведени очи. Едва дишах. Мускулите на лицето ми потрепваха от постоянна

напрегнатост. Изведнъж чух гласа на Кейт, почувствувах ръката й на раменете си:

— Не знам какво мислят другите. . .според мен това е най-хубавото, което може да се направи с тези пари. . .да,

най-полезното.

— Правилно, да, правилно — добави Джеми със силен шепот.

Благословена Кейт с лошия си характер и бучки на челото, и Джеми, който прави парите да изглеждат чисти и

почтени. . . скромно се надявам тяхното момченце да израсне в по-малко затруднения от мен. Нагъвайки

документа, Маккелър се обърна към мен и стана:

— Утре в десет в кантората! Но междувременно сега можем да повървим заедно по пътя. Глътка чист въздух

няма да ти навреди.

Излязох с него от къщата като сляп. Идва такъв момент, когато нервите на човек се опъват до скъсване и той

повече не може да издържа.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Късно тази вечер един развълнуван бозайник от вида Homo sapiens1, обитател на малкото градче, се връща от

дома на адвоката Маккелър изпълнен с вяра, онова злочесто, но с гореща кръв гръбначно Робърт Шанън.

Въпреки че това своеобразно двуного същество е всъщност на осемнадесет години и неотдавна на собствените

си приведени плещи чувствуваше ужасния товар на годините, на една почти несподелена любов и на безброй

други беди, той още не е закоравял и възмъжал. А сега, усещайки спокойната тиха красота на нощта, на

огромната ясна нощ, в която звездите пеят, а под тях пее и неговото сърце, той гледа право напред, зачервен и

съсредоточен.

....................................................................................

1 Homo sapiens (дат.) — разумен човек — Б. пр.

....................................................................................

Бъдещето е широко отворено пред него. Сухият шотландски адвокат, който толкова дълго разговаря с него, ще

действува като негов опекун и съветник, като негов приятел. Вече няма никога да се върне в завода. В началото

на новата учебна година следващия месец ще отиде в университета, ще живее в студентските общежития, с

радост ще се залови с медицинските науки. Биология . . . практическа зоология . . . тези магически имена

предизвикваха яркия цвят на бузите му. Вече долавя задушливия мирис на формалин и канадски балсам, вижда

дългия ред цайсови микроскопи, всеки един с чудесните си имерсионни обективи, и един от тях ще бъде негов -

- напук на бедния мистър Смит, когото той ще се радва отново да види. Само като помислиш! Защо пък, ако има

късмет, още първия семестър може да му разрешат дисекция на малка акула — mustelus canis.

Имаше достатъчно пари да завърши; малкото дългове, оставени от дядо, Маккелър ще покрие с не повече от

двадесет лири. Ако у дома му говорят неприятни неща — тук изразът на лицето му става груб, — каза му да не

обръща никакво внимание. Скоро завинаги щеше да напусне Луамънд вю.

Да, бъдещето му е открито и бляскаво. Рийд и Алисън може да заминават, но той също заминава . . . Ще им

покаже, че не му е съдено да бъде неудачник. Чувствата му към Алисън малко се промениха, увлечението му

стана по-сдържано. Може би в живота на великия зоолог няма място за жени? А може пък някой ден във Виена

една известна примадона ще пее в главната роля на Картен, а един сериозен знаменит лекар с лентичка в

петлика и малка подстригана брадичка тихо ще влезе в ложата на авансцената.

Не, не, тези мечти принадлежат към времето на юношеството, което момчето е оставило зад себе си. Напред

имаше работа . . . сериозна, да, славна работа в лабораторията.

Но, почакайте, . .още един миг накрая, една последна непоследователност на момчето, преди да го оставим.

Минавайки по църковната улица, от дясната му страна се издига тъмната, презирана от него сграда на църквата

«Светите ангели». И той, този светъл дух вече не се нужае от нищо в това място, което повече не го примамва.

Храбро се бе съпротивлявал на всички хитрини на каноник Рош да го върне към него. Тъгата не го свали на

колене . . . Мина времето, когато беше с капаци на очите, практически сега той бе на път да стане

свободомислещ човек.

Но в този миг неочаквано го сграбчва и задушава една непреодолима сила. Запомнете — чел е всичко: от

«Произход на видовете» до «Животът на Исус» от Ренан , смял се е над басните за Адамовото ребро, съгласявал

се е с остроумния френски кардинал, чието име бе забравил, че християнството почива на един прелестен мит.

Но надигналото се сега в него бе нещо, от което не ще може никога да е освободи, нещо, което ще го преследва