Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

чианти.

Ядях бавно. Отдавна не бях хапвал такава богата и вкусна храна. В началото езикът и бузите ми се схванаха от

виното, но аз упорствувах, постепенно започнах да харесвам тръпчивия му вкус и топлината, която с всяка

глътка се разливаше надолу по цялото ми тяло. Ресторантът не беше много пълен, в сепаретата имаше само по

едва-две двойки. Срещу мен мъж с хубава външност забавляваше закръглено тъмно момиче с кокетна шапчица.

Наблюдавах ги с копнеж как се смеят и говорят тихо, приближили главите си един до друг.

Сметката излезе девет шилинга. Колосална цифра, но сега това просто не ме интересуваше. Допих виното,

бутнах един шилинг на сервитьора, с удоволствие приех поклона му и излязох .

Каква славна нощ! Светлините блестяха, по улиците — движение и възбуда, прекрасни интересни хора

изпълваха тротоарите. Най-после аз живеех, погребах своята фикс - идея и бях свободен. Купих си от едно

вестникарче «Ивнинг таймс» и под електрическия фенер заразглеждах колоната със съобщения за развлечения.

В града имаше две вариетета, даваха една музикална комедия на Едуърд, предстоеше последното излизане на

Мартин Харви на сцената в «Единствения начин». Нито едно от тия неща не ме привличаше. Тогава на края на

страницата с удоволствие забелязах, че в стария кралски театър дават представление на «Втората мисис

Танкърей». Отправих се към кралския театър, взех си билет на партера и влязох.

Макар много да четях и смътно си спомнях, че в Дъблин мама ме е водила на «Пепеляшка», никога в живота си

не съм бил на истинска пиеса. Завесата се вдигна и усетих трепетно вълнение. Скоро съвсем се увлякох. Този

свят аз толкова често съм виждал в мечтите си, свят, където хората говорят само остроумни неща, където смели

души изгарят живи в чисти бели пламъци. Със своите впечатлителни, жадуващи сетива поглъщах всяка дума.

Напуснах театъра силно опиянен. Аз също исках да сграбча живота с двете си ръце, да изпитам онези радости,

които досега са ми се изплъзвали. Пламтящи и похотливи образи сладострастно се изправяха пред мен.

Театърът се изпразни рано, беше едва десет и половина. Сега по улиците имаше по-малко хора, някои дори бяха

съвсем безлюдни. Тръгнах към Джеймс скуеър, едно малко открито пространство в центъра на града, заградено

между централната поща и голям универсален магазин, чиито стъклени витрини оставаха осветени цялата нощ.

Луис с усмивка на знаещ човек ми е подхвърлял разни намеци за Джеймс скуеър.

Започнах да вървя нервно напред-назад по широкия тротоар на площада. Няколко представителки на противния

пол правеха същото, от време на време се спираха с разсеян вид, сякаш чакаха автобуса. Едната беше

изключително едра, като че ли ще се пръсне във всички посоки. Носеше голяма шапка с пера, а на краката си,

приличащи на краката на пиано, стегнати с връзки обуща.

— Здравей, миличък — майчински ми измърмори тя, когато мина покрай мен.

Другата беше висока, слаба, тайнствено покрита с воал, цяла в черно. Вървеше съвсем бавно, леко приведена.

От време на време кашляше, но много внимателно, в носната си кърпичка. Усмихна ми се уморено и това

смрази кръвта ми. Спрях се смутен и уплашен. Не виждах нито една, която да има макар и далечна прилика с

чудесните видения на възбудената ми фантазия. Може би в центъра на площада ще ми провърви повече.

Пресякох улицата и стигнах до малка градина с орнаменти, украсена със статуи и пресечена от пътеки. Тук

беше по-тъмно, по-романтично. Имаше и повече разхождащи се. Добил смелост от многообещаващите сенки, аз

закрачих по централната пътека. Приближи ме едно момиче с тяло младо и съблазнително в тъмнината. Когато

отмина, аз застанах мирно и се обърнах. Тя спря и ме погледна заднишком. Щом разбра, че се интересувам от

нея, обърна се и бавно, с подканящо движение на главата продължи напред.

Кръвта ми шеметно пулсираше във вените.

Постоях така за миг. Да я последвам ли, или да почакам пак да обиколи малката градинка? Затворен кръг е,

трябва да се върне от тук. Седнах треперещ на пейката в края на пътеката. И едва когато един мъжки глас се