Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

зле. Тази сутрин в черквата я прободе нетърпима болка, а по време на

обеда бе принудена да седи спокойно, да не се оплаква, макар че главата и

тялото не прекъснато я боляха. Сега тя седеше, подпряла с две ръце

брадата си, гледаше необикновената неподвижност на пейзажа и се питаше

дали ще има сили да издържи още два дена.

С леко потръпване тя прехвърли в ума си борбата, която бе водила през

изминалите осем седмици. В бележката си Денис я бе помолил да почака до

средата на декември, но сега беше вече двадесет и осмият ден от месеца и

тя трябваше да търпи мъките на живота си в къщи още два дена. Тя

разбираше, че вината не беше негова. Той бе принуден да разшири обхвата

на търговската си дейност на север и сега правеше постъпки за фирмата в

Единбург и Дънди. Бяха доволни от работата му; от това отлагане всъщност

имаше полза, г но в момента й се струваше, че трудно ще издържи.

Само още два дни! После с Денис до нея, в уютната здрава къщичка в

Гаршейк - твърдина, която ще приюти двамата, - тя ще бъде готова да

понесе всичко. Мери толкова дълго бе виждала във въображението си

къщичката, че в съзнанието й тя винаги изглеждаше здрава, бяла и

непоклатима - като маяк, като света спасителна емблема, предлагаща и

защита. Но тя губеше вяра в способността си да продължи борбата

против растящата отпадналост на тялото си и непрекъснатата опасност, че

ще я открият.

Всъщност тя бе бременна от седем месеца и половина, но стройното й,

твърдо тяло доскоро запазваше формата си. Беше станала по-зряла, по-бледа

в лицето, но нямаше някаква особена промяна във формите - й и всяко

изменение във външния й вид се приписваше на резултатите от по-суровия

режим, на който бе подложена. Но напоследък тя бе принудена да се

пристяга по-здраво, да се изпъва и. да държи гърба и раменете си

изправени, за да поддържа с непрекъснати усилия естествената си стойка,

очаквайки още по-големи ггрудности. Пристягащият я мъчително корсет .

почти я задушаваше, но сега тя бе принудена непрекъснато да търпи това

положение, да седи неподвижна под студения поглед на Броуди, чувствувайки

как детето се обръща,-негодуващо срещу тези неестествени ограничения, и

при всички случаи да дава вид, че е безразлична и спокойна.

Освен това напоследък й се струваше, че Мама храни някакво смътно

безпокойство за нея. Често, когато вдигнеше очи, срещаше един съмняващ

се, питащ поглед, впит в нея. Тя съзнаваше, че неясни, неоформени

подозрения витаят като скрити сенки в главата на майка й и само поради

абсурдния им характер не бяха

приели по-определена форма.

Последните три месеца се нижеха по-бавни и по-ужасни от всички предишни

години в нейния живот и сега, когато наближаваше развръзката и предстоеше

да си отдъхне, силите, изглежда, я напускаха. Днес свръх всички мъки тя

усети тъпа болка в гърба, а от време на време малки, бързи вълни от

бодежи пробягваха през тялото й. Когато в съзнанието й болезнено изплува

всичко, което бе изтърпяла, една сълза се търкули по бузата й.

Това безшумно движение - търкулването на една сълза по лицето й, което бе

нарушило тъжната й каменна неподвижност, намери сякаш отклик в природата.

Докато Мери се бе втренчила пред себе си, пътната врата, която цял ден

висеше полуотворена на хлабавите панти, се задвижи лениво и се притвори

бавно с остър звук, като че някаква невидима ръка я бе тласнала

пренебрежително. Един миг след това куп мъртви

листа в отсрещния ъгъл на двора се раздвижиха, шепа от тях се завъртяха,

издигнаха се спираловидно нагоре с шумолене като въздишка, после се

спуснаха надолу и останаха в покой.

Мери проследи тези шумове с чувство на безпокойство; може би състоянието

й беше причина за тази тревога, защото сами по себе си те бяха без

значение; но контрастът между това ненадейно, неоправдано раздвижване и

тягостния, несмутим покой на деня беше угнетяващ и странен.

Покоят навън стана още по-дълбок, пиринченото небе помръкна още повече,

сниши се над земята. Докато Мери седеше неподвижна, очаквайки нов пристъп

на болки, пътната врата отново леко се отвори, постоя един миг отворена и

се затвори с още по-рязък шум От преди. Дългото, проточено, шумно

скърцане на отварящата се врата достигна до Мери подобно на въпрос, а

последвалото бързо затръшване - като рязък, решителен отговор. Лек полъх