Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

само себе си. За пръв път сама с Денис, далеко от света - това изпълваше

Мери с бурно щастие, караше сърцето и да бие лудо и радостно.

И Денис, обиграният градски младеж, бе обладан от чувство, което за него

бе странно и ново. До дъно бе пресъхнал непринуденият поток от леки

разговорни фрази, които винаги го правеха душа и център на компаниите, от

комплименти, които се изливаха най-естествено от устните му. Бе мълчалив

и мрачен като на погребение, казваше си той. Чувствуваше, че авторитетът

му е на карта, че трябва да каже нещо, колкото и банално да е то. Но

докато вътрешно се ругаеше и се наричаше пън, некадърник и простак,

въобразявайки си, че ще отблъсне Мери с това глупаво мълчание, езикът му

си оставаше неподвижен, а иначе пъргавият му ум бе така завладян от

чувства, че той не можа да проговори.

На глед те пристъпяха със спокойни и равни стъпки, но в душата на всеки

от тях се надигаше буря от потиснати чувства, а понеже не говореха, тези

чувства ставаха още по-пламенни.

Мери усети истинска болка в сърцето си. Те бяха толкова близо един до

друг, че чувството за близост я изпълни с неизразимо желание, недоловим

копнеж, който намираше отдушник само в здраво стисналата я ръка на Денис,

която свързваше разтрепераното й тяло с неговото и я успокояваше като

божествен балсам.

Най-после те рязко и неволно се спряха и застанаха един срещу друг. Мери

вдигна глава към Денис. Малкото й закръглено лице, бледно от лунната

светлина, изглеждаше прозрачно и одухотворено. Денис се наведе и я

целуна. Устните и бяха меки, топли и сухи и се предлагаха на неговите

като жертвоприношение. За пръв път я целуваше мъж и макар че бе съвършено

невинна и съвсем неопитна, природният инстинкт напираше у нея и тя плътно

притисна устните си към неговите.

Денис бе зашеметен. В неговия скромен любовен опит нямаше нищо подобно и

почувствувал, че получава рядък и прекрасен дар, без да съзнава какво

прави, той се отпусна спонтанно на колене пред нея, обхвана я с ръце и

благоговейно притисна лицето си към дрехите и. Миризмата на грубата й

износена вълнена пола за него бе ухание; усети как бедрата и - така

трогателно стройни и неоформени - потреперват при допирането му. Той я

хвана за ръка и я привлече до себе си. Сега можеше да вижда малката

трапчинка на шията и и нежната синя вена, която се спускаше надолу.

Къдрица коса падна над гладкото й бледо чело, когато свали шапката й. Той

първо целуна челото й неловко, плахо, със смущение, което му правеше

чест, преди да сложи устни върху очите й и да ги затвори с целувки.

Сега те лежаха прегърнати, закрити от високите стръкове и ракитите, върху

постелята от мека трева. Допирът на телата им ги изпълваше с приятна

топлина, така че нямаше защо да говорят. В мълчание те забравиха за

света, за тях вече не съществуваше нищо друго освен самите те. Главата й

лежеше на ръката му, а между разтворените устни зъбите й блестяха

на лунната светлина като малки бели зрънца. Дъхът й беше като прясно

мляко. Отново той видя в трапчинката на шията й малката вена, пролазила

под гладката кожа като малка рекичка през девствен сняг, и ласкаво я

погали, проследявайки с върха на пръстите си нежната й извивка надолу.

Колко твърди и закръглени бяха гърдите й - всяка като гладък и съвършен,

непокътнат плод, обгърнат от шепата му за милувка. От натиска на ръката

му гореща руменина нахлу в лицето й и въпреки че дишането й се ускори, тя

не го отблъсна. Тя почувствува как тези малки девствени гърди, които

никога досега не бяха занимавали съзнанието и, постепенно се наливаха,

като че изпълнени от прилив на кръв, и всичката й млада сила преля в тях,

сякаш щяха да пуснат живителен сок за невидимо, кърмаче. После тя се

унесе и легна със затворени очи в обятията му, забрави всичко, престана

да бъде самата тя, бе негова. Побърза от лястовичка, душата й политна да

срещне неговата и съединени, оставили телата на земята, двете души се

въззеха в ефира. Заедно те се издигнаха леко като двете пеперуди и

безшумно като реката. Никакво разстояние не ги възпираше, никаква земна

връзка не ограничаваше възторга на полета им.

Една по една светлините на панаира угасваха: една стара жаба с искрящи

срещу луната големи тъжни очи подскочи в тревата край тях и безшумно се

отдалечи; рядка бяла мъгла замрежи отблясъка на реката като дъх върху