Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

неволни въздишки, които у някоя не така съвършена артистка биха могли да

се вземат за грухтене, придружавайки по-леките си движения с изобилно

щракане с пръсти и пискливо подвикване: "Ла, ла, о, ла, ла!" на няколко

пъти тя направи треперлив пирует в дъното на сцената, пристъпи игриво

напред към светлините, пренебрежително ритна назад във въздуха с

внушителния си крак, протегна замечтано напред брадичката си, подпряна на

показалеца, и като се полюля леко на другия си крак, изгледа публиката с

изражение на дълбоко задоволство от постижението си. После, като прибави

към слабите ръкопляскания своето: "О, ла, ла", което прозвуча като

самопоздравление, тя изкусително тръсна глава и започна да скача в кръг,

което за нейно удобство я върна в първоначалното положение. Връхната

точка на първата част от номера й бе едно благородно усилие - когато с

разперени ръце и изкривено от усилие лице тя бавно и мъчително се спусна

в шпагат, от което положение обаче не направи опит да се вдигне, защото

бе спасена от навременното падане на завесата.

- Не е зле, като се има предвид възрастта й -

забеляза Денис поверително. - Но някой ден тя ще продъни сцената и няма

да чуем нищо повече за нея.

- О, Денис - пошепна Мери укорително. - Ти не казваш това сериозно. Не ти

ли хареса?

- Ако на теб ти е харесала, и на мен ми харесва! Но не ме карай да се

влюбвам в нея! - подразни я Денис. - Да видим какво ще направи сега -

добави той, когато след подобаваща пауза завесата се издигна отново и

разкри затъмнената сцена, върху която бавно се плъзна маститата фигура на

несравнимата Болите. Загъната в дълга бяла рокля, лишена от моряшката

шапчица, но все пак дискретно забулена с дългите жълти къдри, които се

стичаха изобилно около лицето й, снабдена с чифт големи и неоспоримо

ангелски криле, тя се понесе през полумрака и застана в серафимска поза

пред смаяния им поглед. Нямаше вече волностите на танца, външния блясък

на балета; сега, сякаш преобразена и пречистена, мадам презираше

съществото, което викаше: "О, ла, ла!" и изпълняваше ужасния шпагат; тя

заплува благочестиво на сцената под акомпанимента на шумно скърцащи

телове и макари, които крепяха платформата, и подрънкването на тържествен

религиозен химн върху пианото зад кулисите. Последваха бурни аплодисменти

предимно под формата на пронизително свирене от задните редове и високи

викове: "Бис, бис!"; обаче режимът на Мак Инали не допускаше бисове и

мадам, като се поклони с пърхащи криле, се оттегли грациозно и отиде в

колата да види дали внучката и Кети Маджънти е заспала.

Мери запляска възторжено с ръце и се обърна към Денис.

- Какво ще кажеш сега? - запита тя сериозно, сякаш го предизвикваше да

намери недостатък у такова божествено същество. Хванали се за ръце,

сплели пръстите си, те седяха плътно притиснати на тясната дървена

скамейка; загледан в обърнатото към него захласнато лице на Мери, Денис

стисна ръката й и многозначително отговори:

- Ще кажа, че си прекрасна!

Това беше върхът на остроумието! Мери прихна да се смее, но смехът й,

така необикновено весел и волен, извика в съзнанието й като контраст

мисълта за

в къщи и тя изведнъж се смрази, като че ли я бяха хвърлили в ледена вода,

потрепера и наведе глава. Но с усилие се отърси от унилостта - успокоена

от присъствието на Денис, вдигна пак очи и видя, че сега Маджини владееше

сцената. Отпред бяха спуснали бял екран и магическият фенер в дъното на

шатрата прожектираше върху него заглавието: "Нежна и вярна" или "Любимата

на моряка". Раздрънканото пиано подхвана встъпителните тактове на

баладата и Маджини започна да пее. Докато той изливаше захаросаните думи,

върху екрана се появяваха богато оцветени картини, които показваха

трогателните премеждия, съпровождащи всяка вярна любов. Срещата на моряка

с воденичарската дъщеря край потока, раздялата, самотния моряк в каютата

му, изпитанията на благородния моряк при пътуването и не по-малко

сърцераздирателните страдания на възлюбената му, ужасите на

корабокрушението, отчаяния героизъм и спасението; с широко отворени очи и

притаен дъх те гледаха тези картини да се изреждат, докато най-после

достойните влюбени пак се събраха, хванали се за ръце край същия поток -

повторение на първата картина, - за облекчение и задоволство На цялата