stihiqta - Адел Паркс

— Общо взето, това е.

— Ще падне голямо търсене.

— Така ли мислиш?

— Да.

— Ами добре, ще сваля малко възрастовата граница — съгласи се Елайза.

— Е, това ще реши проблема — усмихна се Марта и се пресегна към бутилката шардоне. Беше празна. — Да си отворим ли още една?

16.

Със сигурност не беше от мъжете, които Елайза харесваше. Обаче побърза да си напомни, че в момента търси точно такъв мъж. Беше слаб, а раменете му бяха приведени. Твърде много време прекарваше на бюрото си. Изобщо беше ли стъпвал във фитнес зала? Не беше тъмнокос (както иМ бе обещала Марта), обаче не беше и рус — беше нещо средно и неподдаващо се на описание. Имаше хубава усмивка, обаче дали това можеше да компенсира потните му ръце?

— Ти сигурно си Елайза — каза Таркин. Скочи на крака да я посрещне, при което столът му се удари в съседната маса и една чаша с вино се разля. Беше бяло вино и се изля на пода, а не върху хората, обаче те въпреки това се засуетиха и ги смутиха. Той щедро им купи нова бутилка. Според нея това беше мил жест. Седна и иМ се прииска да го хареса.

— Изобщо не приличаш на Марта. — Ушите на Таркин все още бяха яркочервени след инцидента с виното. На Елайза иМ се искаше да престане да я зяпа, но просто не можеше. Той се обърна, за да види какво е онова нещо зад гърба му, което до такава степен поглъща вниманието иМ.

Тя най-сетне отново погледна очите му, които бяха много хубави.

— Не, не си приличаме. Всъщност сме доста различни.

— Винаги съм смятал, че Марта е страхотно момиче. Направо прекрасна, съвършена — заяви Таркин. — И че Майкъл е голям късметлия.

Елайза се разкъсваше между две противоположни чувства. Беше доста поласкана заради Марта — щеше да иМ е много приятно, когато довечера иМ предаде комплимента. Сестра иМ се нуждаеше от всичко, което можеше да повдигне самочувствието иМ. От друга страна, в света едва ли има нещо по-потискащо от това мъжът, с когото се срещаш, да харесва по-голямата ти сестра.

— Боже, тя наистина е самата прелест — продължи да се прехласва Таркин.

— Да си поръчаме ли вино? — попита Елайза. Мислено вече го бе зачеркнала от колонката «Става» и го бе понижила в третата колонка. И без друго името му не иМ допадаше особено. Все пак нямаше възможност често да посещава ресторанти като «Куалино», затова реши максимално да се възползва от случая.

— Хубава идея. Харесваш ли «Пуле Фюме». Знам, че е любимото на Марта.

Тя се усмихна храбро и се зачуди дали ще издържи до лепкавия пудинг с карамел.

Следващата среща на Елайза беше с един доста слабоват като кандидатура журналист на име Себастиан. Тя имаше опасения още преди да се срещне с него.

— Според мен от журналист не става свястно гадже — заяви пред Марта. — Работят твърде много и обичат работата повече от жените си.

— За бога, Елайза! Ако към изискванията ще добавиш и това мъжът, когото търсиш, да те обича повече от всичко друго, трудната ти задача ще заприлича на Херкулесов подвиг.

— Не е нужно да му обича повече от всичко останало — е, поне не веднага, но трябва поне да ме предпочита пред сестра ми или пред работата си — отвърна на удара тя. Доста преувеличаваше слабостта на Таркин към Марта, защото бе забелязала, че това я ласкае. Не че Марта проявяваше някакъв интерес към друг мъж, освен към Майкъл, само че имаше нужда от повдигане на духа.

— Себастиан наистина изглежда добре. Според мен трябва да му дадеш шанс.

Себастиан беше красив. Всъщност тя дори се поразтревожи, когато забеляза, че двамата с него доста си приличат. И двамата бяха високи, имаха хубав загар и бяха грациозни. Щяха да бъдат прекрасна двойка — обаче това на очите му очна линия ли беше?

Срещнаха се в един модерен бар, което допадна на Елайза. Не знаеше как да се облече за срещата си в «Куалино» (накрая избра черен костюм с панталон, който обличаше само на събеседвания за работа и на погребения, обаче интересното бе, че се оказа съвсем подходящ за атмосферата онази вечер). Бар «Ви» поне беше място, каквото често бе посещавала. Спокойно можеше да се довери на гардероба си от «Дизел».

Барът беше малък, но изглеждаше доста по-просторен, защото стените и таванът бяха покрити с мозайка от миниатюрни огледални плочици, а това леко притесни Елайза, понеже не успяваше да задържи вниманието на Себастиан — той твърде често се заглеждаше в собственото си отражение.

След като час и половина се съревновава с огледалата и с вниманието към привлекателния барман, Елайза се извини и отиде да се обади на Марта.