stihiqta - Адел Паркс

Последните четири седмици бяха истински ад. След случката в ресторанта Марта се бе заклела пред Елайза, че повече няма да се опитва да се свързва с Майкъл и че просто ще чака той да я потърси. Елайза се надяваше той да го направи, защото и сестра иМ се надяваше, само че не залагаше особено на това. Марта прояви забележително въздържание цели четири дни (които иМ се сториха години), но ето че днес брокерът се обади с молба да му обясни причините за забавянето на размяната на договорите. Имало ли някакъв проблем, за разрешението на който можел да бъде полезен? Тя искаше да кресне: «Да, има скапан проблем, обаче не можеш да помогнеш. Не и ако не можеш да върнеш времето назад». Вместо това се обади на Майкъл.

Не възнамеряваше да показва никакви чувства. Беше се заклела да не плаче. Щеше да се опита да не го укорява за липсата на отговорност (защото макар по-голямата част от Марта да бе шокирана и ужасена от себе си, че го е заляла с вино в ресторанта, малка частица от нея възприемаше случилото се като отдушник и би могла лесно да се пристрасти към подобни неща). Щеше да потисне гнева си. Щеше да се държи резервирано, спокойно, точно като Лорън Бакол[10]. Затова остана не по-малко изненадана от Елайза, когато си даде сметка, че ридае истерично и се моли на съпруга си да се върне.

Вече не можеше да има вяра дори на собствените си чувства.

Марта пое чашата с чай от Елайза и я обгърна с двете си ръце. Октомври беше много мек, обаче на нея непрекъснато иМ бе студено.

— Искаш ли да се обадя вместо теб на брокера — попита сестра иМ. Приклекна на пода и седна до Марта, опряла гръб на стената. — Ти трябва да се оправяш с толкова много неща, дори и ако Майкъл се върне…

— Какво означава «ако». Разбира се, че ще се върне — продължи да настоява тя през сълзи между глътките чай.

— Да, разбира се. Е, когато Майкъл се върне, няма да ви е до купуването на нова къща. Ще трябва да си починете и да си вдъхнете увереност един на друг, преди да успеете да повдигнете духа си достатъчно, за да предприемете нещо.

— Но Бридълуей би било прекрасно ново начало за нас — повиши тон Марта.

— Ще свързвате къщата с цялата тази бъркотия. Ще намериш друга къща, когато му дойде времето. — Елайза насърчително стисна коляното иМ.

— За мен това е повече от къща — проплака сестра иМ.

— Знам, миличка, обаче ще се наложи да се откажеш от нея.

Марта усети как нова остра болка пронизва тялото иМ. Беше се вкопчила в мисълта за дома на мечтите, защото се опитваше да приеме огромната промяна, която я бе връхлетяла. Не иМ ли стигаше, че съпругът иМ я бе изоставил. Че бе лишил децата от стабилното семейство, което тя винаги бе искала да имат? Че беше изтрил миналото и бе разрушил бъдещето иМ?

Но ако нещата наистина стояха така, какво значение имаше една къща в общото бъдеще?

Марта си пое дълбоко въздух и се опита донякъде да си възвърне самоконтрола, с който бе известна (в исторически план).

— Добре, подай ми телефона. Ще се обадя на брокера. — Макар смелата иМ усмивка да бе неуверена, поне бе истинска.

15.

Последните срещи на Елайза не бяха по-успешни, отколкото тези на Марта. Вярата иМ вън вечния щастлив живота с мъжа, който има пенсионна осигуровка, бе сериозно накърнена от раздялата на Марта и Майкъл, само че тя нямаше никакво намерение да го признава.

Когато пристигна в дома им онзи понеделник, се надяваше, че ще получи помощ и напътствия. Надяваше се те да одобрят решението иМ да сложи край на една безперспективна връзка и да си намери мъж, който иска да има деца и осигуровка. Дори смяташе, че ще я запознаят с приятели на Майкъл в голф клуба. С нетърпение очакваше да я приобщят към щастливото си семейно обкръжение, на което толкова пъти се бе възхищавала. Искаше иМ се да чете на децата приказки в топлата оранжева светлина на спалните им, пълни с играчи и сладки сънища. Надяваше се да поеме своята част от задължението да ги кара с колата в забавачката или на часовете по плуване. Искаше да участва във вечерите, може би дори щеше да яде чиока, за бога! Само че това домашно блаженство бе изчезнало.

Изпарило се бе. Нямаше го.

След като тя се чувстваше измамена, един бог знае как се чувстваше Марта.

Вместо да иМ поднасят чаши с горещ шоколад и чинии с овесени сладки, Елайза се оказа в центъра на сложна семейна драма. Първата иМ мисъл беше да си плюе на петите и да се върне при родителите си и дори при Грег, обаче само един поглед към сестра иМ напълно изтри тази мисъл от главата иМ. Тя беше необходима.