stihiqta - Адел Паркс

Естествено, в качеството си на жена на трийсет години и няколко месеца, която живее през двайсет и първи век и има много приятели в подобно положение, Елайза многократно бе изричала: «Всички мъже са негодници». Знаеше също, че първоначалния шок от една раздяла може да се преодолее само с шоколад, никотин и сълзи. Следващият стадий бяха обидните имена и злепоставянето: наричаш въпросния мъж всичко от задник до влечуго и изреждаш множеството му престъпления срещу жените. Последният стадий преди възстановяването беше безразборното чукане, рисковано и разгулно. Този начин на възстановяване от разбито сърце бе използван от Елайза и от нейните приятелки след разпадането на многобройните им връзки. Само че сестра иМ категорично отказа да опита изпробваното и сигурно лекарство. Понякога приемаше предложената иМ чаша вино, а един-два пъти дори изпи половин бутилка наведнъж, обаче не искаше и да чуе за шоколад. Нито пък искаше да ругае Майкъл. Твърдеше, че е объркан или потиснат. Чудеше се къде е сгрешила тя и твърдеше, че за него това сигурно е толкова болезнено, колкото е за самата нея.

— Съмнявам се — безсилна кресна Елайза. Дни наред бе наблюдавала как сестра иМ коленичи и търка пода, сменя пелени, прибира играчки, моли се на децата да ядат и да спят. Наблюдаваше я как бърше шкафове, подове, прозорци и горната част на гардеробите. Елайза не можеше да разбере дали според Марта тези дейности са важни, или просто се опитва да бъде заета с нещо. Опитваше се да иМ помага, като къпеше децата и им четеше приказки преди лягане, но Матю усещаше, че нещо не е наред, и отчаяно се бе вкопчил в майка си. Елайза често намираше Марта заспала в леглото му — веднъж дори я откри да спи на кълбо в малкото легълце на Мейси. Смаяна бе не само от онова, на което бяха готови майките, за да успокоят децата си, но и от това колко се бе смалила Марта. По-голямата иМ сестра внезапно иМ се стори толкова мъничка.

Уязвима.

Освен с отказите си да се напие, да напълнее или да повиши тон на бившия си съпруг, тя се противопоставяше на традицията и по третия стадий на възстановяването. Дори Елайза не можеше да си представи Марта да се чука безразборно, за да се възстанови.

Елайза обаче искаше да си легне с някого. Не си бе давала сметка колко прекрасен сексуален живот бяха имали с Грег, докато не се разделиха. Сега сексът иМ липсваше. Не Грег. Сигурна беше, че не той иМ липсва. Че какво да иМ липсва шумът и хаосът ли? Но все пак нещо иМ липсваше, така че сигурно беше сексът. Само че да си легне с някого не се оказа толкова лесно.

В началото щеше да е изключително безчувствено от страна на Елайза да спомене за насъщната си нужда да получи достъп до бележника с адресите и телефоните на Марта. Странно, обаче сестра иМ не посрещна новината за раздялата на Елайза с Грег толкова въодушевено, колкото бе очаквала. Каза само: «Горкият Грег, горката ти». Тя реши, че просто е хванала Марта в лош момент.

След като бяха живели заедно няколко дни, Марта внезапно прояви известен ентусиазъм към плана на Елайза да започне да търси нов господин Съвършенство. Подходящият господин Съвършенство.

— Познавам няколко кавалери, които може да се окажат това, което търсиш — подхвърли тя една вечер, докато прелистваше бележника си.

На Елайза иМ се стори странно, че сестра иМ има бележник, а не електронен органайзер.

Стори иМ се странно и това, че нарича мъжете «кавалери».

— Кой, кой? — попита, без да си прани труда да прикрива въодушевлението си.

— Ами, можеш да започнеш от Тед.

— Тед ли? — Не можеше да не си помисли за «Плей Скул»[11]. Що за име на зрял човек беше това Тед? Означаваше ли това, че ще бъде много космат? Все пак нямаше да допусне да се откаже още на този начален етап — винаги можеше да му измисли прякор, в който имаше повече въображение.

Марта се усмихваше. Познаваше сестра си достатъчно добре, за да е наясно какви мисли иМ минават през главата.

— Да продължавам ли? — закачливо попита тя.

— Да. Да, разбира се. Как изглежда?

— Би трябвало да попиташ какви са перспективите му, ако си толкова твърдо решена да си намериш почтен съпруг с пенсионна осигуровка и така нататък.

— Да, така е — неохотно призна Елайза, — обаче не искам да излизам с човека слон, ако ще да е и изпълнителен директор на всички компютърни компании вън Великобритания.

— А, разбирам — отново се усмихна Марта, понеже знаеше, че се сестра иМ ще се задоволи само с красив мъж.

— Какво?