stihiqta - Адел Паркс

Усмихна се на себе си. Сутринта бе разлиствала бележника си и си бе дала сметка, че двамата със съпруга иМ се бяха разделили преди половин година. Половин година иМ се стори дълго време и като процент от живота на Мейси например наистина беше дълго време. Матю вече беше приел, че има две къщи като принц. Мейси никога нямаше да разбере какво означава да живее с баща си. Щеше да смята, че е нещо нормално родителите ти да са разделени.

Марта имаше чувството, че е била омъжена преди цяла вечност, но едновременно с това иМ се струваше едва вчера. Харесваше пръстите си, които потрепваха в такт с песента на Нина Симон. Имаше красиви ръце, отиваше им да няма пръстени по тях. Вече рядко търсеше пръстените си. Обожаваше фланелките за по двайсет долара и панталоните за по четирийсет от «Ърбън Аутфитърс» в торбата до нея. Беше доволна и от якето, което си беше купила. Дрехите сякаш обещаваха нови възможности. В тях имаше толкова много утре, толкова много обещания, колкото нямаше в нищо, което бе носила до този момент.

Джак се върна на масата им с кафе с мляко във висока чаша и с плодов сок. И той се отпусна тежко в мекото кресло. Усмихна се и я попита:

— Уморена ли си.

— Смазана съм. Колко според теб сме извърнели днес?

— Километри. И аз съм скапан.

Марта се усмихна. Тя беше смазана, а той беше скапан. Речникът им беше много различен, но те при все това си приличаха. Когато се запозна с него, тя говореше за мъже, а той за пичове. Сега бяха намерили златната среда и говореха за типове. Имаха повече прилики, отколкото разлики.

— Да звъннем ли на Елайза да видим как са децата? — попита той.

Бе донесъл трибандов мобилен телефон в Щатите, защото знаеше, че телефонът на Марта няма да върши работа на този континент. Всяка сутрин преди закуска я питаше дали не иска да звънне на децата. Веднъж тя се бе успала и когато се събуди към единайсет часа американско време, Джак вече се бе обадил и докладва, че Матю е ходил на забавачка и е нарисувал състезателна кола, а Мейси е произнесла съвсем ясно думата «котка», когато видяла котката на съседите. Той явно и необяснимо бе развълнуван от новината и Марта го обичаше заради това.

Наистина.

Обичаше го.

Беше сигурна. Джак беше… Не, всъщност не искаше да го признава дори пред себе си. Е, така беше. Една част от нея наистина искаше да го каже — това и само това. Възможно бе Джак да е… Тя все още вярваше в това. Надяваше се. Джак беше…

Единствен.

Правеше любов с душата иМ.

За това ставаше дума. Точно към това се стремяха всички книги, списания, токшоута и холивудски филми.

Беше истински късмет, че двамата се бяха намерили.

Просто трябваше да се научат да си вярват.

Не можеше да каже точно в кой момент се бе влюбила в него. Може би когато се бе навел, за да си сложи кънките. Въпреки че бе широкоплещест, изглеждаше уязвим, когато се пързаляше по заледената площадка на център «Рокфелер». Никога не се бе пързалял със зимни кънки, но беше готов да рискува здравето и живота си, защото Марта мечтаеше да се пързаля там, откакто бе гледала една серия на филма «Приятели».

Може би бе разбрала, че го обича вчера, когато иМ беше направил самолетче от хартия, докато тя плачеше над закуската си в кафенето. Бяха в Ню Йорк от три дни и беше позвънила на Елайза. Сестра иМ беше толкова уверена, явно «владееше положението». Беше иМ казала, че децата са «прекрасни, страхотни, същински ангелчета». Осведоми я, че се хранят и спят добре. Явно семейството иМ се справяше и без нея.

Разбира се, тя точно това искаше.

Тогава защо, след като затвори, в крайна сметка реши, че не иМ се ходи в клуба с комедиантите и че предпочита да се прибере в хотела да се наспи? На следващата сутрин се събуди много потисната и дори закуската с пържени филийки, пресни ягоди и мед в местното кафене не успя да извика усмивка на устните иМ.

— Те ти липсват, нали? — попита я Джак.

Дори не си помисли да скрие истината:

— Толкова много, че чак ме боли. Не искаше да изглежда неблагодарна. Прекарваше си великолепно, но се чувстваше съкрушена. Той иМ направи хартиено самолетче от едно картонче за напитки и след това я заведе в магазина за играчки «Шуорц», за да купят подаръци и нещо специално за рождения ден на Матю. Тя обикаляше магазина и едва се сдържаше да не се нахвърли върху всяко момиченце или момченце и да го задуши с целувки. Трябваше обаче да се задоволи с това да източи докрай кредитната си карта.

Може би се бе влюбила в него, когато иМ помогна да избере лак за нокти за Елайза или когато се спря пред една витрина за чанти и каза: «Мисля, че това ще хареса на майка ми». Може би бе станало, когато играеше билярд в модерния хотел «Хъдсън». Или когато търпеливо иМ подаваше дреха след дреха на паравана на съблекалнята, докато тя се опитваше да си избере нещо ново за танците, макар да бе домъкнала огромен куфар.