stihiqta - Адел Паркс

— Не каза ли, че и момента обикаляте клубовете?

— Ами, винаги имаме сили за танци. Както казва Джак, винаги има време за малко Джел-О.

— Това от някакъв филм ли е?

— Вероятно.

— Не се ли тревожиш, че не му хрумва нещо оригинално?

— Не, той е мъж. Повече щях да се тревожа, ако му хрумваше — изкиска се Марта. — Трябва да затварям. Целуни децата силно от мен.

— Добре.

Разговорът прекъсна. Звукът от един прекъснат разговор не носеше утеха. Елайза се запита точно в кой момент тя и сестра иМ бяха разменили местата си.

И дали размяната беше необратима?

Отново включи телевизора, обаче Матю беше твърде хитър, за да се остави да го залъжат. Поиска да бъде компенсиран с десертче «Милки Уей». Елайза си повтаряше, че няма нищо лошо, стига след това да го накара да си измие зъбите. Даде на Мейси млякото за закуска, като по този начин си открадна пет минути на относително спокойствие.

Какво си въобразяваше? Как изобщо е могла да допусне, че такъв живот ще е подходящ за нея? Някои жени са създадени да бъдат съпруги и майки и да въртят домакинствата си като по часовник. Точно както имаше и жени, създадени да организират невероятни вечери и които успяваха да го правят най-редовно, без дори да си счупят някой нокът, камо ли да се наложи намесата на пожарната команда. Тя не беше такава. Беше прекрасен редактор на музикални видеоклипове (е, все още помощник, обаче един ден щеше да стане фантастичен редактор). Беше изобретателна, отзивчива, тактична и организирана на работното си място, само че просто не можеше да приложи тези свои умения към грижите за дом и за семейство.

Вече шест месеца живееше при Марта и експериментът се оказа ползотворен и полезен. По-скоро промяна, отколкото почивка, но сега искаше единствено да се върне към собствения си живот. Към живота, където можеше да харчи неголямата си заплата за онова, което искаше. За глупави неща, за дрехи, за лак за нокти или за изкуствени татуировки. Последният път, когато беше купила изкуствена татуировка, Марта беше решила, че е играчка за Матю. След това Елайза се бе почувствала твърде стара и твърде глупава, за да я използва. Искаше си живота, в който не се налагаше да звъни и да обяснява, че ще работи до късно и че няма да се прибере за вечеря. Знаеше, че сестра иМ се нуждае от тази информация, за да управлява ефикасно домакинството си. Елайза копнееше да се прибере у дома шумна и пияна и да не се налага да се притеснява заради децата. Трудно иМ беше непрекъснато да изговаря ругатните буква по буква, вместо да ги изрича спокойно. Когато изпуснеше кутийка с изключително скъп крем на «Есте Лаудер», трябваше да каже: «М-а-м-к-а м-у, с-к-а-п-а-н-а р-а-б-о-т-а», което нямаше същото лечебно въздействие като това да изкрещиш съответната ругатня. Елайза копнееше да може да изяде кофичка кисело мляко, без да се налага да я споделя с друг. Не че беше лакома, просто млякото беше по-вкусно, ако в него нямаше бебешки сопол или слюнка, а тези субстанции се мъдреха върху почти всичко в къщата. Куче беше къде-къде по-чисто. Липсваше иМ Куче. Липсваше иМ и Грег.

Боже, ужасно иМ липсваше! С облекчение си го призна. Даде си сметка, че той иМ липсва почти от мига, в който бе затворила вратата на апартамента им зад гърба си, но не искаше да го признае, още по-малко пред себе си. Липсваше иМ на всяка маса за вечеря, на която бе сядала след това, докато предъвкваше вкусната храна и скучния разговор. Липсваше иМ всеки път, когато позволяваше на някой друг да я целуне и да прокара пръсти през косата иМ. Със сигурност иМ липсваше, когато бе търпяла вялото чукане на Чарли. Липсваше иМ всеки път, когато пуснеше някоя шега и се налагаше да я обясни, защото никой не схващаше чувството иМ за хумор така добре като него. Липсваше иМ, когато си купеше нов компактдиск, гледаше нов филм или настройваше будилника.

Въздъхна. Искаше да си отиде у дома, обаче не можеше, защото вече нямаше дом. Грег беше нейният дом. Разхвърленият им малък апартамент под наем, пълен с шум и с любов, беше домът им. Само че тя вече отдавна не живееше там.

42.

— Виж ти кой е тук! Синьора Бианки! Синьора Бианки! Виж кой е дошъл!

Усмивката на синьор Бианки гъделичкаше и двете му уши и бе успяла да удави дори огромните му мустаци. Събираше чашки за кафе от бара, когато Елайза бутна грамадната двойна количка към вратата. Той заряза задачата си и се втурна да иМ помогне.

— Дай да ти помогна с това! Синьора Бианки! — подвикна той през рамо с вълнение, което би могло да бъде взето и за нетърпение.