stihiqta - Адел Паркс

— Елинор.

Марта затаи дъх. Името не иМ говореше нищо. Това беше по-добре — или пък беше по-лошо?

— През цялото време ти повтарях, че има връзка.

— Среща по случай Деня на Свети Валентин не означава, че има връзка. Аз бях на среща.

— Марта, очевидно е.

— Така ли?

— Мъжете никога не напускат някоя жена, освен ако няма къде другаде да отидат. Винаги причината да си тръгнат е друга жена.

Марта прокара една кърпа по повърхността на кухненските плотове. Не искаше да погледне сестра си в очите.

— Не разбираш ли? Не искам да повярвам това за мъж, когото съм обичала. Ако си права, ще се окаже, че от горе на всичко съм била и глупачка, а аз не мога да го призная. Какво искаш да вечеряме? Имаме киш, а мога да приготвя печени картофи или спагети — предложи, с което даде да се разбере, че разговорът е приключен.

— Щеше ли да ми кажеш, че се срещаш с друга?

— Да.

— Кога?

Майкъл въздъхна и Марта усети раздразнението му от километри по телефона. Знаеше, че среднощното иМ обаждане ще го подразни много, искаше иМ се да бе успяла да се въздържи и да не му се обажда. Само че не можа.

— Кога щеше да ми кажеш? — повтори.

— В удобен момент. Скоро — додаде той. Ясно бе, че разговорът го караше да се чувства неудобно. — Виж, Марта знам, че си наранена. Не знаех как да ти го кажа.

— Кога се запознахте?

— Има ли някакво значение.

— Да, има. За мен има — възмути се тя. «Разбира се, че има, скапаняк такъв» остана неизказано.

— Познавам я… не съм сигурен — запъна се той. — Малко повече от година.

— Значи наистина си имал връзка с друга. — Опита се разпитът иМ да прозвучи делово, сякаш не откриваше нещо по-сериозно от факта, че някой е на диета. Все едно казваше: «Значи ядеш обезмаслено мляко».

— Не, бяхме само приятели. — Гласът му звучеше сърдито и обидено.

Марта изгуби търпение, правото да се чувства засегната беше нейно. Лежеше и се питаше какво трябва да попита сега. Чудеше се дали има значение и дали той ще иМ каже истината.

— А защо не съм чувала да споменаваш името иМ, ако е приятелка?

— Защото беше далечна приятелка. Приятелка е на Карън. Не ми е била близка.

— Е, вече явно ти е близка. Откога се срещаш с нея?

— От няколко седмици.

— От колко седмици? Две, три?

— Повече.

— Преди Коледа?

— Може би. Престани, Марта. — Майкъл беше объркан. Мразеше да се чувства така, защото тогава казваш неща, за които впоследствие съжаляваше. — Не ти дължа никакви обяснения. Ти спиш с Джак — обвини я той в опит да възвърне самообладанието си.

— Никога не съм те лъгала за Джак. А ти защо ме излъга за тази Елинор?

— Защото непрекъснато ми повтаряше, че имам връзка, и знаех, че няма да ми повярваш, ако ти кажа, че я познавам отдавна, но съвсем отскоро спя… се срещам с нея.

— И се надяваше, като ме излъжеш, да ми помогнеш да ти повярвам, така ли? — сряза го тя и затвори.

Въпреки това иМ се искаше да му вярва.

И почти му повярва.

Марта лежеше будна и се взираше в тавана. Искаше иМ се Джак да е до нея в леглото, за да може да увие прекрасното му стегнато тяло около своето. Кожата му беше чиста, хладна, стегната.

Беше иМ най-лесно да не мисли за това, че мъжът, който е обичала от десет години, спи с друга жена.

Все още отказваше да повярва, че става дума за любовна връзка, макар мнозина да настояваха, че няма друго обяснение. Сигурно е станало, след като е напуснал Марта, както беше станало с нея и с Джак.

Защо ли това не я утешаваше особено?

Той иМ бе казал, че ще е по-щастлив, ако живее по различен начин. Каза иМ, че ще е по-щастлив сам, отколкото с нея. Боже, това така я нарани! Ослепителна мълния поразяваше цялото иМ тяло всеки път, когато повтаряше тези думи мислено или проумяваше последиците от тях.

Но не болеше толкова, колкото признанието, че някой друг го прави по-щастлив. Все едно я накъсваха на хиляди парченца.

Как тази жена правеше Майкъл щастлив? Смееше ли се на шегите му? Разбира се, ако допуснем, че той отново е започнал да пуска шеги. Отдавна бе престанат да се шегува пред Марта. Дали готвеше по-добре от Марта. Дали се обличаше по-елегантно? Разсъждаваше ли по-логично? Дали щеше да му роди по-красиви деца? Тази мисъл я заля като ледена вода. Погледна снимката на децата си на нощното си шкафче. Пресегна се и погали личицата им. Усети под пръстите си топлината и чудото, което носеха в живота иМ. Къдравата руса коса на Матю и пълните му бучки сякаш имаха за цел единствено да ти разтопят сърцето. Наведе се и целуна чернените му като черешка устни. Усмивката на Мейси беше от ухо до ухо, а петната от шоколад не я правеха по-малко сияйна. Децата бяха красиви. Фантастични. Марта се усмихна на себе си. Нищо нямаше значение. По какъвто и начин онази жена да правеше Майкъл щастлив, това нямаше значение за нея, защото тя си беше щастлива като Марта. Вярваше, че Джак е прав за нея, а Майкъл греши. Тя наистина беше невероятна личност. «Най-невероятната» може би бе малко преувеличено, но беше хубава, мила, честна и дори забавна, когато имаше време. Готвеше добре, обличаше се модерно, разсъждаваше добре, а децата иМ бяха ненадминати.