stihiqta - Адел Паркс

— Дали фотоапаратът и презервативите трябва да се използват едновременно? — пошегува се Джак. Отвори шкафчето в банята, пусна сешоара, позвъни на румсървис и помоли да донесат в стаята им компактдискове и препечени филийки с фасул. Избраха си това, защото го нямаше в менюто. Марта установи, че въодушевлението на Джак е заразително. Внезапно откри, че няма нищо лошо в това да се впечатляваш от подобни неща. Колкото си искаш.

Легна до него. Той започна да я обсипва с чисти, страстни, силни, изучаващи целувки. Въпреки че се забавляваха и че беше пила шампанско, установи, че е обзета от тревожно очакване. Как щеше да му покаже «готиното бельо». Нелепо бе да се чувства неудобно, понеже е изпълнила молбата му, след като беше лежала гола и с разтворени крака пред него, зад него и върху него. Може би той го бе предложил просто на шега и щеше да я помисли за уличница, когато я съблечеше. А събличането трябваше да стане възможно най-скоро, защото в момента не можеше да свали ботушите си. Колкото и малко да знаеше за съблазнителния реквизит, наясно бе поне с това, че ръбовете на пръстите на чорапите не са секси. Само че токчетата на ботушите иМ бяха достатъчно високи, за да бъдат смъртоносни. Сигурно беше озадачен, че тя не е свалила ботушите си, защото у дома най-напред се освобождаваше от чорапите и обувките. Така се отпускаше. Дали да не почака и да не го остави да открие предизвикателното иМ бельо в хода на вечерта. Или пък да отиде в банята, да се съблече по бельо и да му се покаже с едно: «Та-да-а-а! Защо секси бельото не се продаваше с указания как трябва да се държиш», питаше се тя.

В крайна сметка избра да се съблече в банята. Така поне трудното щеше да мине и тя щеше да започне да се наслаждава на вечерта, която я очакваше. За последен път се погледна в огледалото.

Коя беше тази сексапилна жена, която иМ се усмихваше оттам? Жената с устни, които умело правеха свирки, и която имаше фигура като от MTV, жената с черния сушен и бикини, с жартиери и с високи до коленете ботуши? Тази сексапилна жена не даваше и пет пари, ако острите токчета разкъсат чаршафите (само че не искаше да нарани Джак).

Марта почти не можеше да я познае.

Но я харесваше.

Харесваше я повече от жената, която стоеше на перона на метрото и завиждаше на похотливите ученички, които дъвчеха дъвка и привличаха вниманието на младежите с бушуващи хормони.

— Изглеждаш фантастично. Направо зашеметяващо — каза той. Гласът му близна съзнанието иМ и тя потръпна като животно, което изтръсква водата от кожата си. Беше невероятна. Беше богиня. И не само защото той беше иМ казал така. Марта не отговори. Не каза нищо просто се качи на леглото и започна да ближе възхитителния му член. Беше възбудена до сърцевината на цялото си същество. Миришеше кожата му, члена му, потта му. Потта по задника му, потта под мишниците му. Дали щеше да се осмели? Как изобщо го правеха хората? Изглеждаше толкова разпуснато. Но нали носеше жартиери? Сгуши се в него и тайничко бутна бикините си на една страна, за да може да проникне в нея, без да ги сваля. Той докосна копринената материя на колана на жартиерите, леко го дръпна и го пусна върху бедрото иМ. След това пъхна пръсти в нея и установи, че е влажна от възбуда. Студени пръсти върху жарка плът. Тя свърши на секундата и се изля върху него. Цялата се разтрепери от рязкото освобождаване. Само че прехапа език и замълча, докато надяна кондома на твърдия му член, възседна го и двамата полетяха до пълно изтощение.

Сложи длан върху спящите му гърди, които леко се повдигаха и се спускаха. Бяха горещи и гладки, кожата му направо я изгори. Беше почти пет часът сутринта. Това ли беше? За това ли си мислеха всички, за това ли се пишеха песни, на това ли се надяваха хората? Тази удивителна смесица от забавление, щастие, задоволство и невероятен секс.

39.

— Като цяло да си дете е досадна игра на изчакване, но си ли съгласен? — попита Елайза, която се бе родила направо тийнейджърка.

Том не знаеше какво да отговори. Той харесваше детството си. Беше идилично по характерния за средната класа от седемдесетте години начин — повече готови сладкиши — отколкото домашен ябълков пай. Повече сирене фондю, отколкото неделно печено, но това винаги му се бе струвало подходящо. Нима всички не обръщаха поглед към детството си с нежност? Е, освен ако не е било наистина, отвратително като това на децата, отгледани в жилищни блокове в центъра на града без обувки или играчки. Дали тази жена нямаше да сподели с него някакво мъчително преживяване от детството си? Колко ужасно! Трябваше да се досети по това, че на ушите иМ имаше две дупки.