stihiqta - Адел Паркс

— Какво шоколадово сърце? — престори се, че не разбира, както повеляваше традицията.

— Знам, че е от теб — настоя той.

— Защо? Не може ли да е от някоя друга жена, с която спиш от време на време? — подразни го Марта.

— Много си забавна — засмя се Джак. — Посланието ти е много трогателно. Ти си най-невероятната жена, която познавам.

След това затвори.

Затвори!

Каза, че е невероятна жена най-невероятната и затвори, преди да успее да му отговори или да реагира.

Мили боже, мили боже, мили боже!

Той смяташе, че тя е най-невероятната жена, която познава.

През остатъка от деня Марта се носеше два пръста над земята и прекара по-голямата част от времето на щанда за бельо в «Джон Луис». Джак иМ беше изпратил съобщение с молбата дали «не би му доставила удоволствието да си сложи някакво готино бельо по случай Деня на влюбените». Марта беше едновременно въодушевена, поласкана и ужасена. Въодушевена и поласкана, защото Джак вярваше, че тя е жена, която не може да няма хубаво бельо и ужасена, защото всъщност изобщо не беше такава жена, така че явно трябваше да отиде и да си купи нещо ново.

Допусна, че «готино бельо» означава чорапи, жартиери, дантелен сутиен и бикини. Нямаше да приеме идеята за бикини без дъно или други шантави неща нямаше да може да запази лицето си безизразно. Освен това не беше напълно сигурна, че изобщо съществуват бикини без дъно — може би просто бяха плод на въображението на мъже, които четяха «Сън». Допускаше, че едно посещение в «Ан Самърс» ще я успокои, обаче не успя да събере смелост, не и за толкова кратко време. Никога досега не бе носила чорапи. Никой не бе намерил време да я помоли за тона. Вероятно, защото винаги бе изказвала на мнението си, че чорапите са скандални. Тя беше жена, която спи с пижама, за бога, а това беше на светлинни години от бельото на «Ажан Провокатьор».

Спря се на черното. За червено не можеше да става и дума. Е, поне не още първия път. Марта не смяташе за невъзможно да се спре на червеното на по-късен етап. Колко дантела, за да не заприлича на уличница? А къде се слагаше коланът — на кръста или на ханша? Под или над бикините? На картинката на кутията коланът беше отгоре, обаче в такъв случай как щеше да ходи до тоалетната? Освен това какво щеше да облече върху «готиното бельо». Не можеше да става и дума за панталон, а черната рокля бе твърде официална. В крайна сметка избра черна фланелка и бежова кожена пола — не много тясна, но достатъчно прилепнала, и високи до коляното черни ботуши.

В седем часа госпожа Евъргрийн почука на вратата. Марта беше уредила майка иМ да гледа децата, защото Елайза явно имаше среща.

— Боже, мамо, каква от голяма чанта. Да не се местиш при мен?

— Не, скъпа, просто донесох плетката си — усмихна се госпожа Евъргрийн.

Марта смяташе, че майка иМ е прекалено оптимистично настроена. Матю беше подготвил огромно количество играчки, с които да си играе заедно с любимата си баба. Марта се съмняваше, че майка иМ ще има време да си направи чаша чай, камо ли да плете чорапи или нещо друго.

— Няма да закъснявам — увери я тя.

— Не се притеснявай. Забавлявай се, заслужаваш го — усмихна се госпожа Евъргрийн. — Едва ли…

— Не, нищо. — Марта я прекъсна, преди тя да успее да попита дали Майкъл не иМ е изпратил цветя или картичка. Майка иМ изглеждаше разочарована. Марта се зачуди дали да иМ каже, че е «най-невероятната жена», която е познавал Джак. В крайна сметка това бе изпълнило със смисъл деня иМ.

Бяха решили да се срещнат в бара на хотел «Сандерсън». Хотелът беше модерен и претенциозен. Знаеше, че на Майкъл много би му харесал. Преди раждането на децата двамата бяха посетили много от обзаведените от Иън Шрейгър хотели. Бяха поразени от модерния стил и красотата, а също и от цените. Вълнуваха се от факта, че те (или техните фирми) могат да си позволят да отсядат на такива стилни места. Бяха се любили в големите бели легла под величествените огледала и заобиколени от удивително, предизвикателно изкуство. Марта си спомняше колко развълнувани и впечатлени бяха по време на първото си посещение. Не си спомняше кога за тях бе станало нещо обикновено да отсядат в невероятни хотели, където дори пиколата бяха облечени с дрехи на Армани. Не си спомняше кога Майкъл бе започнал да се оплаква, че обслужването не е на ниво, «особено като се има предвид колко им плащаме». Не можеше да си спомни кога оплакването му бе започнало да разваля удоволствието, но знаеше, че поведението му я дразнеше.