stihiqta - Адел Паркс

Рецепцията в офиса на Джак я плашеше. Беше едно от местата, които не се нуждаят от нищо друго и не използват нищо друго, освен пространството, за да ви покажат колко са модерни: бели стени, бели мраморни подове, бели лилии в бяла ваза, кацнала на бюро от орехово дърво. Бюрото беше високо, почти на нивото на гърдите на Марта.

— Имам нужда от помощта ви — усмихна се тя с широката си усмивка на плещестия тип на рецепцията. Радваше се, че не е някоя красива, слабичка старлетка. Това щеше да е много неприятно. Добре, че беше дошла по време на обедната почивка, когато служителката бе отишла да обядва и я заместваше бодигардът. — Падате ли си по Празника на влюбените? — попита тя, като едновременно се изкиска и се изчерви. Постара се да запърха кокетно с мигли. Нали така я бе посъветвала Елайза: «Флиртувай с всички, така ще се научиш да го правиш по-добре, а всички ще ти стават приятели».

Плещестият тип се усмихваше, поне с очи. Забавляваше се със смущението и с флиртуването иМ.

— Моля ви да изпратите тази картичка и това подаръче, а след това да разпратите останалите картички, една по една след…

Красивото момиче на рецепцията се появи неочаквано. Носеше две чаши с димящо кафе. Подаде едната на бодигарда и погледна към Марта.

— С какво мога да ви услужа? — пропя тя мило.

— Ами… — Смущението иМ нарасна десетократно. Зачуди се дали да не избяга, или пък вече бе записана на някоя от охранителните камери. Пое си дълбоко дъх и отново каза: — Имам нужда ОТ помощта ви.

Успя някак да се усмихне, обаче не беше в състояние да запърха с мигли. Отново обясни, че иска първо да бъдат предадени едната картичка и подаръкът, а останалите три картички да бъдат предавани през определено време. На първата картичка пишеше: «Исках да се възползвам от този специален ден, за да кажа нещо значимо…». Подаръкът представляваше шоколадово сърце от «Торнтън», върху което беше написала с глазура тълкуването си на «нещо значимо»: «Спя с един много забавен мъж». Надяваше се той да схване шегата. Другите три картички бяха в три различни стила, посланията бяха написани с три различни писалки и варираха от неприлични до романтични. Марта беше много доволна от себе си.

Момичето на рецепцията изпита симпатия към нея и се усмихна.

— Те са за…

— Джак Хоуп — усмихна се момичето, с което показа, че макар във фирмата да работеха повече от триста души, повечето от които мъже, за сексуално активните жени от Уест Енд има само един възможен избор. Вие ли се обадихте по-рано днес? — попита тя любезно.

— Не. — Марта успя да запази усмивката си, докато отправи молитва към Бога в миг да я порази със светкавица.

Момичето ужасно се смути, а бодигардът явно се забавляваше. Той беше твърде възрастен, за да бъде Джак Хоуп, обаче по дяволите, искаше му се поне да е негов баща.

— Не, не бях аз. Аз съм само една от многото. — Опита се да спести неудобството на момичето, много я биваше да прави така, че другите да се чувстват добре. — Не се притеснявайте, знам. — Ставаше иМ все по-трудно да прогони от съзнанието си другите «голи приятелки». — Затова донесох толкова много картички. Искам да се почувства така, сякаш има много жени, без всъщност да се налага това да е истината. — Внезапно романтичният план иМ се стори отчаян и налудничав. — Аз ще излизам с него довечера — добави глупаво.

Момичето кимна със съжаление. Марта реши, че е най-добре да си затваря устата. Не дължеше обяснение на тези хора, колкото и приятни да бяха.

— А коя беше жената, която се е обадила сутринта. Имате ли представа? — попита, с което съвсем развали впечатлението, че не иМ пука.

— Не звучеше никак добре — мило отговори момичето, забравило, че отначало бе взело онази жена и Марта за един и същи човек.

— Не знаеше плановете му. Искаше да разбере дали днес ще бъде в офиса, иди ще е в Усет Енд. Той е…

— В офиса — довърши Марта. Тя знаеше. Знаеше, че той е в офиса, защото вече иМ се бе обадил няколко пъти. Нямаше причина да се притеснява за тайнствената жена, която го беше потърсила за Деня на влюбените. Марта толкова бе свикнала да успокоява хората, че иМ се прииска да избави момичето и бодигарда от неудобството им, обаче се отказа. — Приятен ден — пожела им само.

— На вас също — усмихна се момичето.

37.

Денят беше много дълъг. Най-дългият. Марта заведе децата в парка и по магазините, обядваха навън. В два часа и две минути иМ позвъни Джак:

Благодаря за шоколадовото сърце, малка мис Е.