stihiqta - Адел Паркс

Разбира се, възможно бе да се е влюбила в него в онзи салса клуб миналия декември. Не беше сигурна.

С Майкъл обичаха да планирал нещата, а сега тя се учеше да живее в настоящето, без да прани прогнози, а само да се наслаждава. Но вече не можеше да обяснява тази връзка само с нуждата от опит. Не можеше да се преструва толкова. Можеше само да каже, че всичко е свързано с ласкаенето на собственото его, с красотата, с апетита и с усещането, че си цял. Жив. Неустоим. На нея това иМ приличаше на любов. Обаче въпреки това беше объркана. Вече бе на трийсет и две години, а още нямаше никаква представа как работи съзнанието на мъжете. Замисли се дали да не купи книгата «Мъжете са от Марс, а жените — от Венера», обаче реши, че това ще означава пълно поражение. Какво си мислеше той? Дали я обичаше страстно? Днес на улицата я бе вдигнал и я бе завъртял. Толкова свободен и толкова положителен жест. Така ли правеше с всичките си жени? Имаше ли някакво значение? Не искаше да се измъчва.

Само че не можеше да прави нищо друго.

Когато се любеше с нея, беше мълчалив и старателен любовник. Наричаше се сексуална нинджа и Марта се засмя на спомена. «Много умели в смъртоносните изкуства, удрят без предупреждение, приближават незабелязано.»

Луди и шеметни.

Явно искаше да иМ достави наслада. Всъщност сякаш искаше това повече от всичко останало. Всичко, което го интересуваше в и извън леглото, бе да я направи щастлива.

В този момент Джак се наведе напред и нежно, но силно стисна врата на Марта и го задържа неподвижно, докато доближи до нея плътните си розови устни. Тя усети целувката в гръдния си кош и между краката си. Дали я целуваше по този начин, защото знаеше, че тя ще се разтопи (което и стана), или защото сам бе изпаднал в екстаз? Трудно можеше да разбере. Как да го попита? Кога щеше да узнае? Имаше ли значение? Толкова се гордееше с него. Толкова се гордееше и с двамата, да му се не види! Подхождаха си като две капки вода, така казваше той. А когато се любеха, никога не иМ се налагаше да си представя Роби Уилямс или Джъд Лоу, или онзи тип от рекламите на Калвин Клайн. Ау.

Той непрекъснато я питаше какво иМ се прави, къде иМ се ходи, кой филм иска да гледа и какво иМ се яде. Само че без да угодничи и да прекалява, както правят обикновено мъжете, докато те ухажват. Непрекъснато предлагаше смахнати неща и интересни възможности. Марта никога досега не се бе сблъсквала с подобно нещо.

Наблюдаваше го как пие сока си. Поклащаше глава в такт с музиката, след това дъвката му се появи на върха на езика и веднага потъна в устата му. Всяко негово движение я караше да се топи, все едно беше сняг на слънцето. Направо полудяваше, като го гледаше как потропва с палец по чашата си. Господи, беше на трийсет и две години, а той я караше да се чувства все едно е на четиринайсет. Неконтролируема, свободна.

Джак срещна погледа на Марта и се усмихна. Очите му блестяха от сълзи, сякаш бе казала нещо ужасно смешно. Запита се дали е способен да я обича. Дали чакаше подходящия момент, за да признае безсмъртната си любов и да иМ каже, че е много специална.

Едва ли.

Всички смятаха, че най-трудното нещо при един приключващ брак е да повярваш, че отново можеш да се влюбиш, но за Марта това се бе оказало лесно. Трудното бе да повярваш, че някои може да се влюби в теб.

Освен това не ставаше въпрос само за нея, нали? Защо му е да избира всички тях? Защо да не предпочете сама жена без деца? Табула раза. Защо да си взима белята с чужди деца, съпруга и живот и да възлага много на надеждата да ги направи свои?

Твърде много бе да го иска от него.

Дори да иМ се закълнеше в безсмъртна любов, как можеше да му повярва? Беше разбрала, че не трябва да сравнява, обаче иМ беше много трудно. Ако сравнеше Джак с Майкъл от времето на запознанството им, откриваше някои прилики, макар че Джак по нищо не приличаше на Майкъл, до когото тя се бе събуждала през последните няколко години. Само че приликата я плашеше. Дори ако той я обичаше в момента, това не означаваше, че ще я обича вечно. Твърде често бе чувала думите «винаги ще те обичам».

Възможно бе дори да се плаши от тях. Дали се боеше от мъчителния момент, когато тя ще му се обясни във вечна любов? Когато ще свали гарда и ще му каже, че всъщност няма да е никак лошо да е в леглото до него и заедно да четат неделните вестници през остатъка от живота си.

Вероятно.

Може би той беше някъде по средата, но къде?

— Не мога да направя нито крачка повече — обяви Марта.