Дж. Уорд - Вечна любовl

парализира. А после почувства и ласката на езика му. Когато той я пусна, тя можеше само да стои и да го гледа втренчено.

— О… Мери! — каза той тъжно.

Тя беше прекалено шокирана, за да се замисли над смяната на

настроението му.

— Не трябваше да правиш това.

— Защо?

Защото е прекрасно.

— Откъде знаеш дали не съм болна от СПИН или нещо подобно?

Хал вдигна рамене.

— Няма значение, дори да си серопозитивна.

Тя пребледня. През главата й мина мисълта, че той самият може да е

серопозитивен, а тя току-що му бе позволила да постави кървящия й

палец в устата си.

— Не, Мери, не съм заразен.

— Тогава защо…

— Исках просто да ти окажа първа помощ. Виждаш ли? Вече не

кърви.

Тя сведе поглед към палеца си. Раната зарастваше. Неимоверно бързо.

Беше вече почти заздравяла. Как, по дяволите…?

— Сега ще ми отговориш ли? — попита Хал с намерението да

изпревари въпроса, който тя се канеше да му зададе.

Мери вдигна поглед към него и забеляза, че неоново сините му очи

проблясват с неземно, хипнотично сияние.

— Какъв беше въпросът? — попита тя шепнешком.

— Харесва ли ти тялото ми?

Тя стисна устни. Ако беше свикнал да слуша комплиментите на

жените за красивата си външност, този път щеше да се прибере вкъщи

разочарован.

— А какво ще направиш, ако не го намирам за привлекателно? —отвърна тя.

— Ще го скрия от погледа ти.

— Да, точно така.

Той наклони глава на една страна — вероятно мислеше, че не е

разбрал правилно. След това тръгна към дневната, където беше дългото

му кожено палто.

Господи, бе напълно сериозен.

— Хал, върни се. Няма нужда да… Харесвам тялото ти.

Той се усмихна и се върна при нея.

— Радвам се. Искам да ти доставям удоволствие.

Е добре, суетно конте такова, помисли си тя. В такъв случай, съблечи си тениската и кожените панталони и легни на пода. Ще се

редуваме кой да бъде отдолу.

Недоволна от посоката на мислите си, Мери се върна към задачата да

направи кафе. Докато зареждаше машината, усещаше погледа на Хал

върху себе си. И го чуваше как си поема дълбоко дъх — сякаш вдишваше

миризмата, която се излъчваше от нея. Усещаше го как малко по малко се

приближава към нея.

През тялото й преминаха първите вълни на паниката. Той беше

прекалено близо. Огромен. Неустоимо красив. Трудно й беше да устои на

горещината и страстта, които извикваше у нея.

Мери натисна бутона на кафе машината и се отдалечи от него.

— Защо не искаш да ти доставя удоволствие? — попита той.

— Престани да използваш тази дума — защото, когато чуеше

«удоволствие», тя мислеше единствено за секс.

— Мери — гласът му беше дълбок, плътен. Въздействащ. — Искам

да…

Тя покри ушите си с ръце. Изведнъж усети прекалено осезаемо

присъствието му в къщата си. В мислите си.

— Идеята не беше добра. Мисля, че трябва да си вървиш.

Почувства голямата му длан върху рамото си.

Мери отстъпи встрани. Задушаваше се. От него се излъчваше здраве, жизненост и първична сексуалност. И още стотина неща, които тя не би

могла да има. Той беше така жив, а тя… най-вероятно отново беше болна.

Отиде до задната врата и я отвори.

— Върви си, окей? Моля те, просто си тръгни.

— Не искам.

— Вън. Моля те — обаче той просто стоеше и я гледаше втренчено.

— Господи, ти си като бездомно куче, от което не мога да се отърва. Защо

не отидеш да тормозиш някого другиго?

Силното, мускулесто тяло на Хал замръзна. За миг й се стори, че ще

каже нещо грубо, но той се наведе и взе палтото си. Преметна го през

рамо и тръгна към вратата, без да я погледне.

О, страхотно. Ето че сега тя се чувстваше ужасно.

— Хал. Хал, чакай — сграбчи го за ръката. — Съжалявам, Хал…

— Не ме наричай така! — сряза я той.

Отскубна се от хватката й, но тя му препречи пътя. И веднага пожела

да не го беше правила. Очите му бяха безмилостно студени. Като две

цветни стъкълца.

Думите му прозвучаха остро.

— Съжалявам, че те обидих. Мога да си представя какво ужасно

бреме е да имаш край себе си човек, който иска да те опознае.

— Хал…

Той я отблъсна с лекота.

— Ако кажеш това още веднъж, ще разбия стената с юмрук.

Излезе навън и се скри в горичката, която растеше вдясно от къщата

й.

Импулсивно, Мери обу маратонките, грабна якето си и се втурна като

хала през задната врата. Прекоси тичешком моравата, като го викаше по

име. Като стигна до дърветата, спря.