Дж. Уорд - Вечна любовl

пожела да ги придружи и тримата потеглиха с «Хонда»-та, от чийто

багажник стърчеше велосипедът му. Трудно й беше да остави момчето

пред порутената сграда, издаваща бедност и мизерия. Едва сдържа

желанието си да го помоли да се върне с нея в дома й.

Поне се беше съгласил на следващата вечер да отиде в къщата на

Бела. А може би и академията за бойни изкуства щеше да отвори вратите

си за него. Имаше чувството, че той няма много приятели и смяташе, че

Бела е много мила, задето се опитва да направи нещо за него.

С лека усмивка Мери си спомни как Джон гледаше в захлас красивата

й приятелка. С трогателно плахо възхищение. А Бела приемаше

вниманието му с изящество, без съмнение беше свикнала на подобни

втренчени погледи. Вероятно всички мъже я гледаха така.

Мери се изкуши да си представи, че гледа света през красивите очи

на Бела. Че има нейните съвършени крака. И отмята през рамо

безупречната коса на Бела.

Фантазиите отвлякоха мислите й и тя се почувства по-добре. Реши, че

някой ден ще си облече нещо секси и ще се разходи наперено по «Пето

авеню» в Ню Йорк. Не, по плажа. Само по черен бански костюм. И може

би дори с прашки, вместо бикини.

Окей, фантазиите й като че ли започваха да я плашат.

Но пък щеше да е страхотно, поне веднъж, да види мъжки поглед, изпълнен с такова възхищение. Да очарова представител на

противоположния пол. Да, това беше думата. Би искала да види мъж, очарован от нея, подвластен на магията й.

Само че това никога нямаше да се случи. Времето на младост, красота

и едва напъпила сексуалност беше отминало за нея. Всъщност така и не бе

настъпило. И ето че тя вече беше съвсем обикновена жена, прехвърлила

тридесетте, чийто живот беше много труден поради заболяването й от рак.

Мери нададе стон. Чудесно! Не беше изпаднала в паника, но пък беше

затънала до гуша в самосъжаление. Ако трябваше да го сравни с нещо, беше подобно на каша, лепкаво и отвратително.

Включи осветлението и с непоколебима решителност протегна ръка

към последния брой на «Венити феър». Доминик Дън*, отведи ме надалеч, пожела си тя мислено.

[* Писател и филмов продуцент, дългогодишен редактор на

списанието за мода, шоу и политика «Венити феър». — Б.пр.]

7.

Рейдж заспа, а Бъч и Ви тръгнаха по коридора към личния кабинет на

Рот. Не беше обичайно за полицая да се меси в работите на братството, но

Вишъс трябваше да докладва за случилото се по пътя към дома, а Бъч

беше единственият, успял да разгледа внимателно лесъра, който висеше

на дървото.

Влязоха. Интериорът, издържан в стила на Версайския дворец, винаги

извикваше у него една и съща реакция — просто му изглеждаше не на

място. Всичките тези златни заврънкулки по стените и рисунките на

дебелички момченца с криле по тавана, луксозните, леки и изящни мебели

извикваха усещането, че всеки миг ще зърнеш някой от онези старомодни

французи с напудрените перуки. Никак не приличаше на боен център на

силни и смели воини.

Но… Това вече нямаше значение. Братството се беше преместило в

имението, защото къщата беше удобна и безопасна, а не заради богатата й

украса.

Взе един стол с тънки крака и се опита да седне на него, без да се

отпусне с цялата си тежест. След като се настани, кимна на Тормент, който седеше на тапицирания в коприна диван срещу него. Отпуснал

огромното си тяло върху светлосините възглавнички, вампирът го

изпълваше почти целия. С късата армейска подстрижка на черната си коса

и мощните си рамене той изглеждаше суров и безмилостен, но погледът на

тъмносините му очи издаваше друго. Под външността си на воин Тор

наистина беше готин тип. И с изненадващо чувство за съпричастност, като

се имаше предвид, че през по-голямата част от времето си унищожаваше

лесъри. Той беше официалният водач на братята, откакто Рот се възкачи

на трона преди два месеца. И единственият воин, който не живееше в

имението. Неговата шелан, Уелси, очакваше първото им дете и не искаше

да живее с неженените му приятели. И кой би могъл да я упрекне за това?

— Предполагам, че сте се позабавлявали по пътя към дома — каза Тор

на Вишъс.

— Да, Рейдж наистина полудя — отговори Ви и си наля чашка водка.

В това време влезе Фюри и кимна в знак за поздрав. Бъч харесваше

този брат изключително много, макар да нямаха много общо. Е, може би, с изключение на манията им към дрехите. Но Бъч се обличаше прекалено