Дж. Уорд - Вечна любовl

усещаше в устата си.

— Отпусни се, Холивуд. Беше страхотен. Двамата с Ви ще те

откараме вкъщи.

Автомобилът потегли и подскочи, когато премина от банкета върху

платното. Рейдж изохка като дете, но не можа да сдържи стона си. Цялото

тяло го болеше, сякаш някой го беше пребил с бейзболна бухалка. И то с

остър шип по нея.

Но болката в костите и мускулите беше нищо в сравнение с

конвулсиите на стомаха му. Молеше се да стигнат до дома, преди да е

повърнал в колата на Ви, но не можеше да гарантира, че ще издържи

толкова дълго. Слюнчените му жлези работеха по-усилено от обикновено

и се налагаше често да преглъща. Което пък засилваше гаденето и

рефлекса му да повърне. Искаше му се…

Задиша бавно и дълбоко през носа, за да излезе от този омагьосан

кръг.

— Как си, Холивуд?

— Обещай ми. Душ. Веднага щом се приберем.

— Имаш го, приятелю.

Рейдж вероятно беше припаднал, защото следващото нещо, което

усети, беше, че го свалят от колата. Чу познати гласове. Говореха Ви и

Бъч. Чу и дълбоко гърлено ръмжене, каквото можеше да излезе само от

устата на Рот.

Отново изгуби съзнание. Когато се свести, усети до гърба си нещо

студено.

— Можеш ли да се изправиш? — запита Бъч.

Рейдж направи опит и беше благодарен, че коленете му не се огънаха.

Сега, когато беше вече извън колата, напъните за повръщане бяха

поутихнали.

Ушите му доловиха приятен монотонен шум и след миг топъл поток

обля тялото му.

— Как е водата, Рейдж? Гореща? — гласът на Бъч. Много отблизо.

Ченгето беше под душа с него. Долавяше и аромата на турски тютюн.

Което означаваше, че Ви също бе в банята.

— Холивуд? Водата да не е прекалено гореща?

— Не — протегна ръка за сапуна. — Нищо не виждам.

— И по-добре. Не е нужно да знаеш как изглеждаме заедно голи под

душа. Честно казано, аз съм достатъчно шокиран и заради двама ни.

Рейдж се усмихна леко, когато усети гъбата да потрива лицето, врата

и гърдите му.

Господи, усещането беше фантастично. Наклони глава назад и остави

сапуна и водата да отмият остатъците от звяра.

Топлата струя спря прекалено скоро. Омотаха хавлия на кръста му и

започнаха да го подсушават с друга.

— Можем ли да направим още нещо за теб, преди да си легнеш? —запита Бъч.

— «Алка Зелцер»*. В шкафчето ми са.

[* Ефервесцентни аналгетични таблетки. — Б.пр.]

— Ви, разтвори му няколко таблетки, моля те — Бъч обгърна Рейдж

през кръста. — Облегни се на мен. Да, точно така. По дяволите, трябва да

престанем да те храним, тежък си.

Рейдж прие помощта му. Двамата прекосиха коридора, чийто под

беше покрит с мрамор, и влязоха в спалнята.

— Добре, голямо момче, вече можеш да си легнеш.

О, да. Легло. Леглото е нещо хубаво.

— Виж кой е тук. Сестра Вишъс.

Наклониха главата му назад, а после допряха чаша до устните му.

Отпи, колкото можа, и се отпусна върху възглавниците. Малко преди да

потъне в сън, чу приглушения глас на Бъч.

— Куршумът е преминал през тялото му, не е заседнал в плътта. Но

той не изглежда добре.

Ви отговори тихо.

— Ще се оправи за ден или два. Възстановява се бързо, което не

означава, че не му е трудно.

— Онова същество беше голяма работа.

— Появата на звяра постоянно го тревожи — чу се щракването на

запалка и въздухът се изпълни с аромата на прекрасния турски тютюн. —Опитва се да не издава страха си. Нали трябва да поддържа бляскавия си

имидж. Но ужасно се страхува да не нарани някого.

— Когато дойде в съзнание, първото, което попита, беше дали аз и ти

сме добре.

Рейдж се застави да заспи. Беше много по-добре да потъне в черната

бездна на съня, отколкото да слуша как приятелите му го съжаляват.

Деветдесет и една години, осем месеца и четири дни. И после щеше

да е свободен.

Мери отчаяно желаеше сънят да дойде. Затвори очи. Задиша дълбоко

и равномерно. Отпусна пръстите на краката си един по един. Изреди наум

всички телефонни номера, които знаеше. Нищо не помогна.

Легна по гръб и втренчи поглед в тавана. Пред очите й изникна

образът на Джон, за което беше благодарна. По-добре беше да си

представя него, отколкото нещо друго.

Не можеше да повярва, че е на двадесет и три, макар че колкото

повече мислеше за това, толкова по-възможно й се струваше. Като се

изключеше увлечението му по филми като «Матрицата», той показваше

невероятна зрялост. Беше мъдър като старец.

Когато реши да си тръгне, тя настоя да го откара до дома му. Бела