Дж. Уорд - Вечна любовl

Не беше останал дълго да гледа и сега хвърли поглед през рамо, за да

се увери, че нищо не го преследва. Пътеката зад него беше чиста, а пред

себе си виждаше камиона. Стигна до него, седна бързо зад кормилото, запали двигателя и натисна педала на газта.

Най-важното в този момент беше да се отдалечи от това място.

Подобно клане скоро щеше да привлече вниманието или заради шума, който се беше вдигнал по време на битката, или заради крайния изход от

нея. Втората му по приоритет задача беше да анализира ситуацията.

Господин X. щеше да беснее като луд. С елитната група на О. беше

свършено, мъртви бяха и другите лесъри, които беше поканил да гледат

наказанието на Е. И шестимата бяха избити за малко повече от половин

час.

По дяволите, не знаеше много за чудовището, извършило това

кръвопролитие. Бяха заети с окачването на тялото на Е. на дървото, когато «Кадилак»-ът беше спрял встрани от шосето. От него беше слязъл

русокос воин — толкова едър и бърз, че очевидно беше член на

братството. С него имаше и друг мъжки екземпляр, също невероятно

смъртоносен, както и един човек, макар само Господ да знаеше какво

правеше той в компанията на двамата братя.

Битката беше продължила осем или девет минути. О. се беше заел с

русокосия, беше го ранил няколко пъти без някакъв видим ефект върху

издръжливостта и силата му. Двамата се бяха вкопчили в ръкопашна

схватка, когато един от другите лесъри беше стрелял. О. се беше привел и

се бе търкулнал по тревата, като самият той едва не беше прострелян.

Когато вдигна поглед, вампирът се държеше за рамото и падаше по гръб.

О. се беше хвърлил към него с огромното желание да го довърши, но

още преди да скочи, въоръженият лесър се бе опитал да стори същото.

Идиотът се беше спънал в крака на О. и двамата бяха паднали на земята.

И тогава беше избухнала ярката бяла светлина и се беше появило

чудовището. Беше ли възможно съществото да е произлязло по някакъв

начин от русокосия воин? Господи, какво тайно оръжие би могло да бъде

това.

О. си представи вампира, припомняйки си всяка подробност — от

очите и лицето до дрехите му и начина, по който се движеше. Беше

изключително важно да разполага с добро описание, което би могъл да

използва при разпитите, провеждани от обществото. Ако задаваха на

пленниците правилно насочени въпроси, щяха да получат изключително

полезни отговори.

Нужна им беше информация за братята. След като десетилетия наред

бяха убивали само цивилни, лесърите вече се бяха прицелили в членовете

на братството. Без воините расата на вампирите щеше да бъде уязвима и

бездушните убийци най-после щяха да довършат работата си и да

унищожат напълно техния вид.

О. спря на паркинга пред местната зала за компютърни игри с

мисълта, че единственото добро нещо през тази вечер беше бавната смърт

на Е. Да излее раздразнението си върху тялото на партньора си, причинявайки му болка и страдания, беше като да пие студена бира в

горещ летен ден. Успокояващо.

Обаче случилото се след това го караше отново да настръхва.

О. отвори телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Нямаше

нужда да чака, докато се прибере, за да докладва. Господин X. щеше да се

разяри още повече, ако сметнеше, че са му съобщили новините със

закъснение.

Когато обаждането му беше прието, О. каза: — Имаме проблем.

След пет минути затвори, обърна пикапа и потегли към покрайнините

на града.

Господин X. беше поискал среща. В собствената си хижа в гората.

6.

Рейдж виждаше само сенки, тъй като очите му не можеха да уловят и

анализират светлината. Мразеше това състояние и правеше всичко

възможно да следи двете огромни неясни фигури, които се движеха около

него. Нададе стон, когато нечии ръце го подхванаха под мишниците, а

други две се стегнаха около глезените му.

— Спокойно, Рейдж, ще те вдигнем само за секунда — увери го Ви.

Огнена болка проряза тялото му, когато го отлепиха от земята и го

пренесоха до «Кадилак»-а. Положиха го върху задната седалка. Затвориха

вратите. Двигателят замърка тихо.

Беше му толкова студено, че зъбите му тракаха. Опита се да придърпа

онова, което беше преметнато през раменете му. Не можеше да

контролира ръцете си, но някой го загърна по-плътно с нещо, вероятно

сако.

— Лежи спокойно, здравеняко.

Бъч. Говореше Бъч.

Рейдж се опита да каже нещо. Мразеше и отвратителния вкус, който