Дж. Уорд - Вечна любовl

нямаше да прояви такава глупост.

Касапницата продължи, а на Бъч му се струваше, че гледа

научнофантастичен канал с изключен звук. Господи, дори той не можеше

да си представи подобно насилие. По време на дългогодишната си служба

като детектив в отдел «Убийства» беше виждал много трупове, някои от

които обезобразени до неузнаваемост, но до този момент не беше ставал

свидетел на подобно кръвопролитие. Изненадващо шокът го накара да

приеме събитията като нереални. И слава Богу.

Трябваше да признае обаче, че звярът се движеше плавно и

грациозно. Как само завъртя онзи лесър във въздуха, а после го подхвана

с…

— Редовно ли става тази промяна? — запита.

— Достатъчно често. Ето защо Рейдж преследва секса с такава

настървеност. Той му помага да остане спокоен. Едно ще ти кажа, не

дразни звяра. Не прави разлика кой му е приятел и кой може да му

послужи за обяд. Можем само да чакаме Рейдж да се върне при нас, едва

тогава ще имаме възможност да се погрижим за него.

Нещо тупна тежко върху капака на «Кадилак»-а. О, Господи, дали не

беше нечия глава? Не, ботуш. Може би вкуса на гумата не допадаше на

съществото.

— Да се погрижим за него? — прошепна Бъч.

— А как ще се чувстваш ти, ако всичките ти кости са потрошени?

Тялото му се променя напълно, а когато звярът си отиде, отново приема

облика на вампир.

Съвсем скоро в сечището вече нямаше нито един лесър. Чудовището

отново нададе мощен рев и се огледа наоколо — като че ли търсеше още

някого, когото да погълне. Не видя други убийци и погледът му се спря

върху «Кадилак»-а.

— Може ли да влезе в колата? — запита Бъч.

— Стига да поиска. За щастие, в момента едва ли е много гладен.

— Да… а какво ще стане, ако в стомаха му има място и за десерт? —измърмори под носа си Бъч.

Звярът разтърси глава и черната му грива се развя на лунната

светлина. След това изрева и затича към тях на два крака. Стъпките му

бяха толкова тежки, че земята се разтресе.

Бъч още веднъж провери дали вратата му е заключена. После се

замисли дали да не покаже открито страха си и да не залегне на пода.

Съществото спря точно до автомобила и приведе огромното си

туловище. Беше толкова близо, че дъхът му замъгли прозореца откъм

страната на Бъч. Погледнато от такова нищожно разстояние, то беше

отвратително. Бели присвити очи. Грозна озъбена уста и чудовищни зъби

— като излезли от нечий кошмар. По гърдите му се стичаше черна кръв, подобна на непреработен нефт.

Звярът повдигна мускулестите си предни крака.

Господи, ноктите му бяха като ками. Пред тях ръкавицата с бръсначи

на Фреди Крюгер от «Кошмари на Елм стрийт» би изглеждала направо

смешна.

Обаче там някъде, в това същество, се криеше Рейдж.

Бъч постави длан на стъклото — сякаш можеше да докосне брата.

Чудовището наклони глава, белите му очи премигнаха. Изпусна рязко

дъх, огромното му тяло започна да се тресе. От гърлото му излезе висок и

пронизителен рев и проряза нощта. Последва ново сияние, подобно на

мълния. И ето че Рейдж лежеше гол на земята.

Бъч излезе от колата и коленичи до приятеля си.

Рейдж трепереше неконтролируемо, кожата му беше потна, очите —затворени, мърдаше бавно устни. Целият беше изцапан с черна кръв —лицето, косата, гърдите. Стомахът му беше ужасно подут. А в рамото му

имаше малка дупчица — там, където куршумът се беше забил в плътта.

Бъч съблече сакото си и загърна вампира с него. Наведе се и се опита

да долови неясните думи, които излизаха от устата му.

— Какво казваш?

— Ранени ли сте? Ти… Ви?

— Не, добре сме.

Рейдж като че ли се успокои.

— Отведете ме у дома… Моля ви… у дома.

— Не се тревожи за нищо. Ние ще се погрижим за теб.

О., приведен ниско над земята, тичаше през просеката, отдалечавайки

се от мястото на клането. Камионът му беше спрян на шосето на около

миля по-надолу. Предполагаше, че ще стигне до него след три или четири

минути. Засега нищо не го преследваше.

Бе побягнал в мига, в който ярката светлина бе осветила гората, защото добре знаеше, че това вещае беда. Отначало беше предположил, че

явлението е облак парализиращ газ или предвестник на експлозия, но

после бе чул животински рев. Беше погледнал през рамо и се беше

заковал на място, неспособен да помръдне. Нещо вилнееше сред

другарите му, изтребваше ги един по един като досадни мухи.

Някакво същество. Появило се буквално от нищото.