Дж. Уорд - Вечна любовl

— Исках отново да огледам мястото. Но виждам, че те бива в

домакинската работа.

Зейдист го изгледа гневно от другия край на стаята.

— Теб какво те засяга всичко това? Какво те е грижа, че са отвлекли

една от нашите жени?

— Има значение.

— В нашия свят. Не в твоя.

Ченгето смръщи вежди.

— Ще ме прощаваш, Зейдист, но като имам предвид репутацията ти, теб какво те засяга всичко това?

— Просто си върша работата.

— Да, точно така. Тогава защо си губиш времето, излегнат на леглото

й? Защо прекарваш часове наред, чистейки къщата й? И защо стискаш

тази панделка толкова силно, че кокалчетата ти са побелели?

Зи погледна към ръката си и бавно я отпусна. После впи поглед в

човека.

— Не се будалкай с мен, ченге. Ще си изпросиш нещо, което няма да

ти хареса.

Бъч изруга.

— Виж, само искам да помогна да я намерим, Зи. Трябва… Това е

важно за мен. Не ми харесва да насилват жени. Имам си гаден личен опит

с този вид мръсотия.

Зейдист пъхна сатенената лента в джоба си и започна да обикаля

около него, като с всеки кръг се приближаваше все повече. Бъч приклекна

в отбранителна позиция, очаквайки нападението.

Зи спря точно пред него.

— Лесърите сигурно вече са я убили, нали?

— Може би.

— Да, вероятно.

Зи се наведе и пое дълбоко въздух. Не усещаше от човека да се носи

миризма на страх, въпреки че масивното му тяло беше напрегнато и

готово за бой. Това беше добре. На ченгето щеше да му трябва доста

кураж, ако наистина искаше да си играе в дяволския пясъчник на

братството.

— Кажи ми нещо — измърмори Зи. — Ще ми помогнеш ли да очистя

лесърите, които са я отвлекли? Ще можеш ли, ченге? Защото… да ти кажа

направо, ще полудея заради станалото.

Лешниковите очи на Бъч се присвиха.

— Ако са отнели нещо от теб, значи са отнели и от мен.

— Аз не знача нищо за теб.

— Виж, за това не си прав. Всички от братството се отнасят добре с

мен, а аз не изоставям хората си, схващаш ли?

Зи измери човека с поглед. Излъчването на Бъч беше делово. Делово

до мозъка на костите.

— Аз не съм по благодарностите — каза Зи.

— Знам.

Зи събра сили и протегна ръка. Изпитваше нужда да скрепи договора

между двамата, въпреки че усещането щеше да е противно. За щастие, ръкостискането на човека беше внимателно. Сякаш знаеше колко е трудно

за Зейдист да се допре до някого.

— Ще ги подгоним заедно — каза ченгето, когато пуснаха ръцете си.

Зи кимна. И двамата тръгнаха нагоре.

51.

Мери махна с ръка, когато големият «Мерцедес» намали, за да спре

пред болницата. Тя притича до колата толкова бързо, че Фриц едва бе

успял да излезе, а тя вече беше вътре.

— Благодаря, Фриц! Слушай, позвъних шест пъти на Рейдж, но той не

вдигна нито веднъж. Всичко наред ли е?

— Да. Видях вашия господар този следобед.

Тя се обърна към догена, светнала от радост.

— Добре! И тъй като е осем часът, за него все още е рано да излезе.

Фриц запали двигателя и внимателно се включи в движението.

— Има ли нещо, което бихте желали…

Мери се пресегна от мястото си, обви ръце около дребния старец и го

целуна по бузата.

— Закарай ме по-бързо у дома, Фриц. По-бързо, отколкото някога си

карал. Нарушавай всички правила за движение.

— Мадам?

— Чу ме. Колкото можеш по-бързо!

Фриц беше безкрайно объркан от вниманието й, но своевременно се

съвзе и настъпи газта.

Мери закопча предпазния колан, спусна сенника и се огледа в

малкото осветено огледало. Ръцете й трепереха, когато ги притисна до

бузите си, а от устата й се чуваше кикот — особено след като колата взе

остро един завой и тя бе отхвърлена към вратата.

Когато запищяха сирени, тя се засмя още по-силно.

— Извинете, мадам — догенът хвърли поглед към нея. — Но трябва

да избегна полицията и може би това ще ви причини неудобство.

— Покажи им как се кара, Фриц.

Догенът щракна някакъв ключ и всички вътрешни и външни светлини

на колата изгаснаха. После «Мерцедес»-ът изрева, което й напомни за

онова пътуване през планината с Рейдж.

Е, само че тогава имаха фарове.

Хвана се здраво за предпазния колан и извика през оглушителния шум

на свистящите гуми:

— Кажи ми, че имаш съвършено нощно зрение или нещо такова!

Фриц й се усмихна спокойно, сякаш си бъбреха в кухнята.

— О, да, мадам. Съвършено.

Той заобиколи някакъв миниван, като сви рязко вляво и след това

прелетя като куршум по една странична улица. Настъпи рязко спирачките, за да избегне сблъсъка с един пешеходец, после, когато тясната улица се