Дж. Уорд - Вечна любовl

джинси и нощници, не дрехи, които би занесла на химическо чистене или

нещо такова. Това ми дава надежда, че може би ще я оставят жива

известно време — Бъч чу вратата зад него да се затваря и разбра, че

Рейдж е влязъл. — Така или иначе, и двата обекта, къщите на Мери и на

Бела, бяха съвсем чисти, макар че ще направя още един оглед…

Бъч осъзна, че никой не го слуша. Обърна се.

В стаята беше влязъл призрак. Призрак, който много приличаше на

Рейдж.

Братът беше облечен в бяло и носеше някакъв шал, омотан около

врата си. Имаше и бели превръзки на двете китки. Всички места, от

които се пие, помисли Бъч.

— Тя кога премина в Небитието? — попита Рот.

Рейдж само тръсна глава и отиде до един от прозорците. Втренчи се в

него, макар че щорите бяха спуснати и не можеше да се види нищо.

Бъч, който беше смаян, че смъртта очевидно е настъпила толкова

бързо, не знаеше дали да продължи или не. Хвърли поглед към Рот, който

поклати глава и стана.

— Рейдж? Братко? Какво можем да направим за теб?

Рейдж погледна през рамо. Спря продължително поглед върху всеки

един от мъжете в стаята, завършвайки с Рот.

— Не мога да изляза тази нощ.

— Разбира се, че няма. И ние ще останем и ще скърбим с теб.

— Не — остро изрече Рейдж. — Бела е някъде навън. Намерете я. Не

я оставяйте… да си отиде.

— Няма ли нещо, което можем да направим за теб?

— Не мога… Разбрах, че не мога да се съсредоточа. Върху нищо.

Наистина не мога… — очите на Рейдж се обърнаха към Зейдист. — Как

живееш с това? С всичкия гняв. С болката. С…

Зи се размърда неловко и се загледа в пода. Рейдж обърна гръб на

групата мъже. Тишината в стаята се проточи.

После с бавна, неравномерна крачка Зейдист се приближи до Рейдж.

Застана мълчаливо до него, не каза нищо, не вдигна ръка, не издаде нито

звук. Само кръстоса ръце върху гърдите си и облегна рамо до неговото.

Рейдж подскочи от изненада. Двамата мъже се погледнаха един друг.

После и двамата обърнаха очи към прозореца със спуснати щори.

— Продължавайте — каза Рейдж с мъртвешки глас.

Рот седна зад бюрото. И Бъч отново заговори.

До осем часа вечерта Зейдист беше приключил в къщата на Бела.

Изля последната кофа мръсна вода в кухненската мивка, после я

прибра заедно с парцала за под в килера до вратата на гаража.

Сега къщата й беше чиста и всичко си беше на мястото. Когато Бела

се прибереше вкъщи, щеше да види, че всичко е наред.

Той опипа тънката верижка с малки диаманти около врата си. Беше я

намерил на пода предишната вечер и след като поправи скъсаната брънка, си я сложи. Тя едва обхвана врата му.

Огледа кухнята още веднъж, после слезе по стълбите в спалнята й.

Беше сгънал внимателно дрехите й. Беше затворил чекмеджетата на

скрина. Беше подредил шишенцата с парфюми на тоалетката. Беше

почистил с прахосмукачката.

Сега отвори гардероба и докосна блузите, пуловерите и роклите й.

Наведе се към дрехите и вдъхна дълбоко. Усещаше миризмата й и

ароматът изгаряше гърдите му.

Онези проклети негодници щяха да платят с кръвта си за нея. Щеше

да ги разкъса с голи ръце, черната им кръв щеше да го залее като водопад.

Отиде до леглото й и седна, а вените му пулсираха от желанието за

мъст. Бавно, сякаш се страхуваше да не счупи рамката на леглото, той се

отпусна назад и сложи глава върху възглавниците й. Върху завивката

имаше тетрадка с метална спирала и той я взе. Страниците бяха изписани

с нейния почерк.

Той беше неграмотен, така че не можеше да разбере думите, но те

бяха красиво подредени и почеркът й се извиваше в прелестни шарки

върху хартията.

На една страница случайно видя единствената дума, която можеше да

разчете.

Зейдист.

Беше написала името му. Прелисти дневника, като се взираше

внимателно. Напоследък често беше писала името му. Сърцето му се сви, когато си представи смисъла на думите.

Затвори тетрадката и я върна точно на мястото, откъдето я взе. После

погледна надясно. Там, върху нощната масичка, имаше лента за коса, сякаш я беше свалила, преди да си легне. Взе я и уви черния сатен около

пръстите си.

В дъното на стълбите се появи Бъч.

Зи скочи от леглото, сякаш го бяха хванали да прави нещо лошо.

Което си беше точно така. Нямаше право да рови из личните вещи на

Бела.

Но поне Бъч не изглеждаше по-спокоен от него. Той като че ли също

беше изненадан от срещата им.

— Какво, по дяволите, правиш тук, ченге?