Дж. Уорд - Вечна любовl

— Вземи този, пълен е.

Тор също не си тръгна, докато Бъч не взе и неговия «Глок».

Бъч сложи единия пистолет в кобура си и с другия в ръка се затича

през ливадата. Тялото му беше пълно с енергия и готово за действие.

Прекоси разстоянието за нула време, почти без да се изпоти. Докато

тичаше, умът му беше свеж като нощния въздух и прехвърляше списък с

нещата, които трябва да свърши, и хипотези къде може да са отвели Бела.

Когато дотича до задната врата на къщата, с ъгъла на окото си долови

движение вътре. Притисна гръб в стената до разбитата остъклена врата и

освободи предпазителя на «Берета»-та. Откъм кухнята се чуваше звук от

хрущене на стъкло. Някой се разхождаше вътре. Беше тежък.

Бъч почака, докато онзи се доближи, после скочи през вратата, вдигнал пистолета на нивото на гърдите.

— Аз съм, ченге — промърмори Зи.

Бъч вдигна дулото към тавана.

— Господи, можех да те гръмна.

Но Зи сякаш не се вълнуваше от факта, че едва не бе застрелян.

Наведе се и започна да рови с пръст из парчетата строшени съдове.

Бъч свали сакото и нави ръкавите на ризата си. Нямаше намерение да

отпраща Зи. Нямаше смисъл да влиза в спор с него, освен това братът се

държеше много странно, сякаш беше във вцепенение. Мъртвешкото му

спокойствие беше адски плашещо.

Зи вдигна нещо от пода.

— Какво е това? — попита Бъч.

— Нищо.

— Гледай да не разместиш нещо.

Бъч изруга наум и се огледа. Липсваше му старият партньор от

полицията, Хосе. Липсваше му целият отдел «Убийства». Липсваха му

неговите хора от криминалната лаборатория.

Разреши си две секунди мрачно отчаяние, после се залови за работа.

Започвайки от разбитата остъклена врата, беше готов да прегледа всеки

сантиметър от къщата, даже ако това се проточеше до сутринта.

Мери донесе още една таблетка «Алка Зелцер» от банята. Рейдж

лежеше в леглото им, дишайки тежко, беше зле.

Той изпи лекарството и вдигна поглед към нея. Лицето му се

напрегна, а очите му станаха подозрителни и тревожни.

— Мери… иска ми се да не беше видяла всичко това.

— Ш-ш-ш-т. Просто си почини малко. После ще имаме време да

говорим.

Съблече се и се мушна до него. Веднага щом се сви в постелята, той я

обгърна. Огромното му тяло беше като живо одеяло.

Легнала до него, защитена и сигурна, се замисли за Бела.

Сърцето й се сви и тя затвори очи. Ако вярваше в Бог, точно в този

момент щеше да се моли. Вместо това, само се надяваше.

Сънят дойде неусетно. И продължи няколко часа, докато Рейдж не

изкрещя силно:

— Мери! Мери, бягай!

Той размахваше ръце. Тя се хвърли между тях, притисна се до

гърдите му, прегръщаше го, опитвайки се да го върне в леглото, говореше

му. Ръцете му все още се мятаха напосоки, но тя ги хвана и сложи дланите

му върху лицето си.

— Добре съм. Ето ме, тук съм.

— О, слава Богу, Мери — погали бузите й. — Не виждам добре.

На светлината от свещта тя сведе поглед към очите му, които бяха

загубили фокус.

— Колко време отнема възстановяването? — попита тя.

— Ден или два — той се намръщи, после протегна крака. — Всъщност

не съм толкова вцепенен, както обикновено. Стомахът ми е зле, но

болките изобщо не са силни. Когато се променям…

Спря да говори и стисна челюсти. После полека я пусна, сякаш за да

не се чувства тя като в капан.

— Не се тревожи — измърмори Мери. — Не ме е страх от теб, въпреки че знам какво криеш в себе си.

— По дяволите… Не исках да го виждаш. Никога — поклати глава. —Ужасно е. Отвратително е.

— Не съм съвсем сигурна. Всъщност бях съвсем близо до него. До

звяра. Толкова близо, колкото сме ти и аз сега.

Рейдж затвори очи.

— Стига, Мери! Не е трябвало да го правиш.

— Да, но ако не бях го направила, съществото щеше да изяде Ви и

Зейдист. Буквално. Но не се тревожи, разбирам се чудесно с твоя звяр.

— Друг път не го прави.

— Как пък не. Ти не можеш да го контролираш. Братята не могат да

се справят с него. Но мен ме слуша. Независимо дали ти харесва или не, и

двамата имате нужда от мен.

— Но той не е ли… грозен?

— Не. Не и за мен — целуна го силно по гърдите. — Той е плашещ, ужасен, могъщ и внушава страхопочитание. И ако някой се опита да ми

направи нещо, това същество ще унищожи всичко наоколо. Кое момиче не

би било очаровано? Освен това, след като видях как действат онези

лесъри, мога само да ти благодаря. Чувствам се защитена. С теб и с