Ан Райс - Ве

любовните афери на Греъм не можеха да го развалят, защото Ели се

преструваше, че те не съществуват. И въпреки че Греъм не беше човек, когото някой би нарекъл <���добър>, той притежаваше неугасваща и

заразителна енергия, която поддържаше живота на семейството на

високи обороти.

И колко много бе разчитала Роуан на тях двамата.

Нейната отдаденост на медицината в голяма степен я бе откъснала

от старите приятели от университета. Никой от тях не бе продължил да

се занимава с наука. Семейството беше единственото, от което и

тримата някога бяха имали нужда. Още в най-ранните спомени на Роуан

те бяха неизменно трио, без значение дали бяха на пътешествие из

Карибите или на ски в Аспен, или пък ядяха среднощната коледна

вечеря на масичка от румсървиса в апартамент в <���Плаза> в Ню Йорк.

Сега къщата мечта на брега на Тибурон бе празна като изхвърлена

на плажа мидена черупка.

И Роуан имаше странното усещане, че <���Сладката Кристин> вече не

принадлежи толкова на нея и на различните и?, добре подбрани

любовници, а на семейството, което бе оставило върху и? най-силното

<���впечатление> през десетте щастливи години.

Една нощ, след смъртта на Ели, Роуан стоеше в широката

всекидневна под високия таван, укрепен с греди, и си говореше сама на

глас, дори се смееше, като си мислеше, че няма кой да я чуе.

Стъклените стени бяха тъмни и неразличими заради отразените в тях

мебели и килим. Тя не можеше да види прилива, който нехайно

заливаше колоните. Огънят вече загасваше. Вечният хлад на

крайбрежната нощ бавно плъзваше из стаята.

Мислеше си, че е научила болезнен урок - че когато те умрат, когато хората, които сме обичали, умрат, ние губим нашите свидетели, нашите наблюдатели, онези, които знаят и разбират малките, лишени от

смисъл шаблони, онези думи, написани с пръчка по водата. И не остава

нищо, освен безкрайното течение.

Малко след това бе настъпил и онзи странен миг, когато тя почти

щеше да се довери на непознатия и щеше да му разкаже историята си.

Той бе възрастен белокос джентълмен. Британец, пролича му още

щом заговори. Бяха се срещнали не другаде, а на гробището, където

осиновителите и? почиваха в мир.

Това бе малко старо гробище, осеяно с порутени паметници, в края

на малко градче в северната част на Калифорния, където бе живяло

семейството на Греъм. Тези хора, които не бяха свързани с нея по кръв, и? бяха напълно непознати. Беше ходила там няколко пъти след

погребението на Ели, без да знае напълно защо. В онзи ден обаче

причината бе проста: надгробният камък най-после бе завършен и тя

искаше да види дали имената и датите са изписани правилно.

По пътя на север на няколко пъти я споходи мисълта, че този нов

надгробен камък ще стои там, докато тя е жива, а след това ще се килне

настрана, ще се пропука и ще обрасне с плевели. Роднините на Греъм

Франклин дори не бяха известени за неговото погребение. Близките на

Ели - които живееха далече в неизвестния Юг - също не бяха

предупредени за смъртта и?. Дори след десет години никой вече няма да

се интересува от Греъм и Ели Мейфеър Франклин. А до края на живота

на Роуан всички, които ги бяха познавали или чували за тях, също щяха

да са мъртви.

Паяжини, разкъсани от вятър, безразличен към красотата им. Защо

тогава да се главоболи с всичко това? Но Ели бе поискала от нея да го

направи. Ели бе поискала паметник и цветя. Така правели в Ню

Орлиънс, когато била още дете. Едва на смъртното си легло тя бе

заговорила за семейството си у дома и бе казала онези странни неща -

че положили Стела в салона и хората идвали да я видят и целунат, въпреки че я бил застрелял собственият и? брат, а <���Лониган и синове>

били затворили раната в главата и?.

- Лицето и? бе толкова красиво в ковчега. Имаше толкова красива

черна коса, цялата на малки вълнички, беше красива като портрета и?

във всекидневната. Обичах я! Стела ми позволи да подържа огърлицата.

Седях на онзи стол до ковчега. Ритах с крака и леля Карлота ми каза да

престана.

Всяка дума от тази странна филипика се бе вдълбала в паметта на

Роуан. Стела, брат и?, леля Карлота. Дори името Лониган. Защото за

няколко скъпоценни секунди в пропастта бе проблеснал цвят.

Тези хора бяха роднини на Роуан. Роуан бе всъщност трета

братовчедка на Ели. А тя не знаеше нищо за тях и трябваше да